Когато Божия Син бил разпнат на кръста, той отишъл направо в ада. Там Той освободил всички грешници, които били измъчвани.
Дявола заплакал. Страхувал се, че в ада повече никой няма да попадне. Тогава Бог му казал:
– Не се притеснявай. Ще ти изпратя тези, които в праведния си гняв се нахвърлят с проклятия върху грешниците. И отново в ада ще бъде тясно докато се върна отново.

Множество легенди и поверия за подкови идват от реалния живот. В раните векове на нашата ера, желязото е току-що открито в Европа. То било много скъпо и всеки железен предмет имал висока цена.
В селските дворове желязото било много рядко срещано. Ако някое семейство е намерило на пътя желязна подкова, то това се считало за голям успех. От нея можело да се направи, например, нож и няколко гвоздея.
В различните европейски страни съществуват различни легенди за подковата, като символ на благоденствие, късмет и щастие. Ето и една от тях: За преподобния Дъстън и дявола. Това е англо-саксонска приказка.
При бъдещият архиепископ на Кентърбъри Дъстън дошъл дявола и го помолил да подкове копитата му. Трябва да отбележим, че преподобния бил ковач по съвместителство.
Дъстън подковал дявола толкова здраво, че той от болка се завъртял на едно място и помолил за пощада. Цената, с която дяволът платил свободата си била клетва, че никога няма да влезе в дом над вратата, на който е окачена подкова.

Повечето, за да не кажа всички, християнски обреди са били възприети по признанията на самите свети отци от езичеството. И много от тях дори са влезли в християнството независимо от волята на отците.
Така например Тертулиан и Лактанций говорят с отвращение за езическия обичай да се кади с тамян и забраняват на търговците-християни да продават тамян. Минуций Феликс се обявява срещу употребата на свещи. Споменатият по-горе Лактанций пита тези, които поддържат този обичай в църквата: „Как бихте дръзнали някога да поднесете някаква свещ на създателя на слънцето и звездите, както езичниците на своите богове, които, бидейки богове на мрака, са имали нужда от свещи, за да виждат?“
А правенето на водосвет по домовете е според Тертулиан подражание на езически обичай, самите шествия не са нищо друго освен зрелищата на древните. Хлябът на предложението е възприет според Юстин от египтяните, а пък поклоненията са индийски обичай. И дори самото кръщение е според Тертулиан подражание на идолопоклонниците, които посвещавали чрез него новите си последователи в тайнствата на Изида. На същото мнение са свети Юстин и Ламене.
Самите тайнства на християнската религия —  изповядването, светите дарове и др., са съществували и преди появата на християнството, както признават светите отци. Те са постигнали съгласие помежду си само в следното, едните се мъчели да докажат чрез тази тъждественост древността на християнските истини и възприемането им от всички народи по света, а другите, напротив, смятали, че дяволът, знаейки предварително догмите и обредите на бъдещата религия, ги разкрил на езичниците, за да ги направи още от самото начало смешни.
„Дяволът, тази маймуна на бога — казва Тертулиан, — подтикна езичниците към подражание на християнските обреди и затова виждаме как и те се кръщават, извършват поклонения, правят приношения пред олтарите“ и т.н. Съвременните критици и археолози потвърждават напълно мнението на светите отци, като доказват научно чрез сравняване на паметниците от древността, че догмите и обичаите на християнската религия са съществували много преди това.

Дяволът отгледал три дъщери, но с тях живеело и едно красиво весело момиче. Настъпило време за годеж и сгледа. Тогава те получили имената си.
Най-голямата „Надменна“ я омъжил за княз.
Втората наречена „Алчна“, предложил на търговеца за жена.
Третата наричали „Завист“ и я взел поета.
Най-малката и красива „Любов“ я дали на всички в света.

В света днес има много беззаконие. Подлостта се разхожда между нас не на шега. И това става защото хората й дават право. Човеците са подложени на какви ли не въздействия, както физически, така и психически.
Един човек правилно е казал: „По-рано дяволът се е занимавал с хората, а сега не. Той само ги извежда на пътя и ги напътства. А хората като ходят по този път действат“.
Човек е уязвим кум всичко лошо. Ако той се е омърсил от нечестния си живот му става подвластен.
За беда, в нашата епоха хората не искат да оставят страстите  и собствените си своеволия. Те не приемат съвет от друг. Започват да говорят безсрамно и прогонват всяко добро. Хората не са на себе си и не знаят какво правят. Така затъва, губи смисъла на живота си и дори стигат до самоубийство.
Човек презрял Божията благодат става по-лош и от дявола. Защото дяволът не прави нищо лошо сам, той подстрекава хората да го вършат.
Хора осъзнайте се! Накъде сте тръгнали?