Разумният човек още от древни времена е строил пътища, за удобство при своето придвижване.
Какви ли не покрития са използвани за тези пътища: камък, дърво, пясък, кирпич, асфалт.
Но за автомобилните пътища в Европа може да се измисли нещо по-добро!
Съществува такъв проект Solar Roadways, при който всички пътища ще бъдат оборудвани със слънчеви панели, които ще образуват огромна мрежа от слънчеви електростанции.
Вдъхновители на тези идеи и тяхната разработка са американските инженери Скот и Джулия Брюсоу.
В този проект има големи плюсове.
Традиционните електростанции ще останат в миналото. Други ще осигуряват самоочистването си от снега и леда.
Пътните знаци ще станат интерактивни и управляеми. Надписите ще се осветяват и при необходимост ще се променят.
Ще настъпи ерата на електромобилите, които ще се зареждат от пътищата.

Попитали един учител:
– Чувстваш ли се понякога разочарован, когато твоите усилия дават по-малко плодове, отколкото ти се е искало?
Вместо отговор учителят разказал следната история:
Един охлюв започнал да се катери по вишнево дърво. Било хладно. Ветровит ден на една закъсняла пролет. Врабчетата на съседното дърво се смеели, като гледали охлюва. Един от тях долетял до него и го попитал:
– Ей ти, смахнатия, нима не виждаш, че на това дърво няма вишни?
Без да прекъсва пътя си, охлюва отговорил:
– Ще има, когато стигна там.

Един младеж оставил велосипеда си до едно дърво и заминал на война.
Тогава боло 1914 г.
Той не се върнал.
Какво оставало на дървото освен да расте около велосипеда.
Невероятно, но този велосипед се намира там от 98 години.

Намерила си враната парченце сирене. Кацнала на едно дърво да си го изяде. И както обикновено се задала лисицата….
– Вранке ти ще гласуваш ли за ….?
Мълчание.
– Вранке, искам само да знам, ще гласуваш ли за …..?
Враната не се стърпяла и гракнала:
– Да-а-а!
Сиренцето естествено паднало, лисицата го грабнала и побягнала.
Сиди враната на клона и си мисли: „А ако бях казала не, какво щеше да се измени….“?

Всички ни бива да си затваряме очите за някои неща. За тях сме почти слепи и глухи.

Например, гледате  някое дърво и виждате… просто дърво, вдървен бурен. Не виждате историята му, не усещате как помпа соковете си, не чувате всяко насекомо в кората му, не долавяте химията в листата му, не различавате стотиците оттенъци зелено, не забелязвате бавното движение следващо слънцето, нито постепенния растеж…

Колко умно от страна на хората, че са се научили да си затварят умовете. Има ли във вселената нещо по-изумително от това?