Ангел влезе в градината, където в гроб бе положено тялото на Исус. Той отвали камъка от входа. В гробницата нахлу свеж въздух и светлината на утринта. Саванът беше празен, но студената крипта излъчваше силата и славата на живия Бог. От сега нататък тя ще стана място за празника на живота.
Гробът престана да бъде мрачен. Безжизнената пещера се преобрази. Тя напомняше за небесната светлина, която прогонва смъртната сянка.
Възкръсването на Исус завинаги измени облика на това място.
Никакви думи, нито на ангели, нито от човек, могат да предадат напълно височината и дълбочината, големината и широчината на славата, която бе открита на света, когато Исус излезе от мрака на смъртта в живота.
Свърши се! Обещанието на Исус е факт: „Аз живея и вие ще живеете“.

За щастие или не, понякога думите насочват ума ни в определена посока.
Това се е случило през 1854 г. Тази година била първата от служението на Чарлз Спърджън в Лондон.
Върлувала холера. Едно след друго семействата канели Спърджън да посети  смъртния одър на любимите им хора и почти всеки ден той бил на погребение.
Отначало той се впуснал с целия си младежки ентусиазъм да посещава болни, да подкрепя роднините на умиращите, …
Изтощен физически и с натежало сърце той започнал да се предава и си мислел, че вече си отива.
Когато се връщал от едно погребение, вниманието му било привлечено от къс хартия сложен на прозореца на един дом. Този лист нямал вид на обява. В центъра му с големи букви било написано:
„Понеже ти си казал: Господ е прибежище мое и си направил Всевишния обиталището си, за това няма да те сполети никое зло, нито ще приближи язва до шатъра ти“.
Тези думи предизвикали мигновенна реакция. По-късно Спърджън споделял:
– Вярата приема думите като нейни. Почувствах се сигурен и освежен …..Аз продължих посещенията си при умиращите с тих и спокоен дух“.
При всички обстоятелства уповавайте на Бога и Словото Му, но бъдете внимателни какво говорите в сърцето си.

Когато излязъл с Брамс, от дома, в който композиторът живеел, приятелят му и голям негов почитал  благоговейно казал:
– Навярно никога не сте се замисляли, какво ще пише на дъската, която ще окачат на стената на дома ви след вашата смърт?
– Там ще бъдат написани само няколко думи, – засмял се Брамс.
– И какви ще бъдат те?
– Квартирата се дава под наем.

Съществува особен прибор – фонограф, от гръцки „фоне“ – глас, звук и „графо“ – пиша, който записва звуците. Той е изобретен от Томас Едисон.
Това устройство е проектирано по такъв начин, че колебанията на звуците от говор или пеене във въздуха се предават на тънка пластина, към която е прикрепен остър щифт. Той се плъзга по спиралните линии на въртящата се пластина и вместо равни канали се образува редица задълбавания на определени интервали.
Ако след това поставим тъп щифт да обикаля по тези линии, пластината ще почне вибрира и ще издава звуци, които възпроизвеждат записаният на апарата преди това говор или песен.
Ако човек може да улавя и записва звуковете, колко повече това прави Бог. Божият фонограф е толкова чувствителен, че Той с учудваща точност записва не само думи, но и интонацията, и мисли.
Думите са екран на душата и сърцето на човека.
Ние се възмущаваме от физическите престъпления: кавги, прелюбодействай, убийства, но по-леко гледаме на престъпления, свързани с думите, като осъждение, унижение, предателство, лъжи, публикуване на вредно съдържание, развращаващи думи. И все пак последствията от престъпления, свързани с думите са много по-тежки и значими, отколкото тези от физическите престъпления. Единствената разлика е, че злото от физическите престъпления е по-забележимо.
И ако нашите думи и мисли са лоши, тогава всеки от нас ще отговаря пред Бога за тях. Писано е: „За всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден: Защото от думите си ще се оправдаеш и от думите си ще се осъдиш“.
Нека бъдем предпазливи и разумно в това, което говорим!

54 годишният Марио през целият си живот е работел в зоопарка в Ротердам, грижейки се за жирафите. Неотдавна му открили тежка форма на рак. Той помолил администрацията на зоопарка да му позволи да поживее известно време със своите питомци.
Дирекцията разрешила и Марио се заселил близо до жирафите. По думите на другите работещи в парка, животните познавали мъжа и разбирали, колко му е трудно да идва при тях.
На снимка е запечатан много трогателен момент, когато жираф се накланя към Марио, докосвайки лицето ми с устни.
Практически Марио не може да ходи. Представители на специалните доброволчески групи помогнали да се осъществи последното желание на холандеца. Освен прощаването с животните, мъжът поискал да устрои малко парти, където за последен път да по общува с колегите си от зоопарка в неформална обстановка.