Жителят на Непал 72 годишният Чандра Бахадур Данги е попаднал в Световните рекорди на Гинес, като най-ниския човек в света. Неговият ръст е 54,6 сантиметра, който е еквивалентен на височината на малко дете. Непалецът тежи само 12 килограма.
Данги живее в едно забутано село намиращо се на 400 километра от столицата на Непал Катманду. Неговите петима братя имат напълно нормален ръст.
Интересен е не само ниският му ръст, но и факта, че е доживял до 72 годишна възраст. Той винаги се е чувствал добре. Лекари не е търсил даже при сериозни заболявания. Неговото най-добро лекарство е така наречената от него „горяща вода“, която представлява куркума разтворена във вода.
Данги изкарва прехраната чрез изработване на специални изтривалки и шапки за селяните.

За да не се чувстват самотни мъж и жена си взели кученце, немска овчарка. Те го обичали и се грижили за него, както за собствено дете. Кученцето пораснало и се превърнало, в красив и умен пес. Неведнъж спасявал имуществото на стопаните си от грабеж. Бил верен, предан, обичал и защитавал господарите си.
Седем години след това на съпрузите им се родила дългоочакваната рожба. Мъжът и жената били щастливи, детето заемало почти цялото им време, а на кучето не отделяли и грам внимание. Кучето се почувствало ненужно и започнало да ревнува от бебето.
Веднъж родителите оставили спящото си дете в къщи, а на терасата приготвяли барбекю. Като свършили работата си отишли да видят детето. Насреща им излязло кучето. Устата му била окървавена и то доволно махало с опашка. Бащата предположил, че се е случило най-лошото, свалил пушката си и убил кучето.
Когато влезли в детската стая на пода до люлката на сина си, видели огромна обезглавена змия
– Аз убих вярното си куче! – казал мъжа, едва сдържайки сълзите си.
Колко често несправедливо съдим за хората? Най-лошото е, че го правим без колебание, без да знаем причините, защо те са постъпили точно така или иначе. На нас ни е безразлично, за какво са мислили, какво е могло да стане по-късно..
Нека не прибързваме. Следващия път, когато сме готови да осъдим някого, нека си спомним тази история с кучето.

Веднъж едно момче помагала на дядо си в градината. Двамата усърдно плевили цял следобед. Когато свършили детeто попитало:
– Дядо, защо плевелите, които не садим така добре растат, а това, което съдим, се нуждае от повече внимание, грижа и труд?
– Радвам се, че си толкова наблюдателен, а и си направил ценно откритие. Всичко, което е ценно и значимо за човека, често изисква немалко усилия, а вредното и ненужното само си израства.

Това бе честа реплика на баба ми. когато правех поредната пакост.

Е, нека не стигаме до крайности.

Дете, „възпитавано“ само чрез бой става точно толкова неудържимо и невъзпитано, колкото дете, неусетило когато трябва, здравината на родителската десница. Тук трябва да има баланс и „индивидуален подход“, както твърдят някои педагози.

Но помня и други думи на баба: „Това са глупости. Дете да се гали само насън. Детето трябва да бъде галено именно когато е будно. За да знае, че е обичано.“

Любовта е била винаги лекарството за каква да е ситуация. Ако я няма, проблемите са налице. Всеки бой става безсмислен, ако няма любов. Чувството, че си обичан те прави покорен и изпълнителен.

По празниците всяко дете очаква своя подарък. Изглежда добрия старец не е смогнал с раздаването на подаръците и затова е изпратил в щата Юта своя елен.
Семейство Келер в празничната нощ първо чули грохот, а после тропот.
След като счупил витражните стъкла, един елен се озовал пред смаяните домакини. Рогача спокойно се разходил из стаята, а след това започнал да „разопакова подаръците“.
Келер не посмял да хване уплашеното животно, а се обадил на природозащитниците, които му помогнали да изведе от дома си неканения гост.