Днес отново ви предлагам да си поблъскате мозъка.
Ето и поредния въпрос:
Може ли да заври вода, която е изсипана в хартиен съд на открит огън?
Навярно някои от вас ще изхитруват и ще кажат:
„Може би трябва да го изпробваме“.
Следващия път пробвайте,  сега помислите, възможно ли е това?
Други от вас навярно ще предложат да се намаже вътрешността на хартиения съд с мазнина, а външната с разтвор на натриев силикат. Така хартията няма да гори, а водата ще кипне.
Разбира се, в тази екстремна ситуация, когато за да оживеем трябва да нагреем вода в такъв съд може би ще стане, но не винаги в чантата си можем да намерим натриев силикат. Така че, този вариант отпада.
Трети от вас ще си кажат:
„Това е невъзможно. Водата ще разкъса хартията и ще загаси огъня“.
И все пак …. това е възможно.
Защо? И как ще стане?
Помислете малко, преди да прочетете коментара.
Коментар:
Температурата за горене на хартия е по-висока от температурата на кипене на водата. Ако хартията се намокри с достатъчно вода, то ако я нагреем на огъня, тя ще отдава топлина на водата и разликата  в температурата на хартията и водата ще бъде незначителна.
При това положение, водата ще закипи, преди хартията да се запали.

Властите на Норвегия решили да снабдят местните елени със специални светлоотразителни маншети, закрепени на рогата им.
Тези отразители животните ще получат, за да станат по забележими по пътищата. По този начин управлението отговарящо за  пътища в Норвегия се надява да се намалят броят на произшествията с копитни животни.
Опити да се въведе това нововъведение е имало още през 2010 г. Сега е решено това да стане навсякъде в страната.
Маншетите са направени от царевична суровина, биоразграждащи и следователно безопасна за животните и околната среда.
Общо ще бъдат маркирани около десет хиляди елени. Всичко на всичко, Норвегия има около 200 000 копитни диви животни. Но с това не е решен въпросът напълно, защото тези копитни животни, както и много други от техни роднини, живеят на стада, така че в групата е достатъчно да се изберат няколко екземпляра, за да станат видими.
По-рано са опитвали на елени да прикрепят светлоотразителен скоч, но използваното лепило за прикрепването ставало неефективно при студ. След това напръсквали животните със светлоотразителен спрей, но това намалявало качеството на еленовите кожи и те лошо отоплявали животните.
Копитните, като лосът или елен често стават  причина за пътно транспортно произшествие. Те прибягват през пътя и попада под колелата на автомобили, загиват и се превръщат в причина за смъртта на автомобилисти и пътниците.

Изучаването на отпадъци от враните дало възможност да се разбере, защо хората все по-трудно спират разпространението на смъртно опасни микроби, съпротивляващи се на въздействието на антибиотиците.
Оказало се, че 2,5 % от отпадъците, събрани в щата Масачузетс, съдържат микроби, устойчиви на ванкомицин – мощен антибиотик, който често се явява последно средство за антибактериална защита. Генът отговарящ за противодействие срещу ванкомицина в дивата природа се среща много рядко, за това това откритие е много важно.
В светлината на тези констатации възниква въпроса: Как човек ще предотврати размножаването на супербактерии в такива условия, а също и заразяването от други животни? Един от начините е да се следи за появата им в отпадъците. Но проблема е в това, че е трудно да се проследи движението на птиците.
Според изследователите, заради високата мобилност в организма на птиците микроби попадат от къде ли не. Днес те могат да бъдат на депото, друг ден на засаден парцел. Опасността идва от там, че враните живеят в непосредствена близост до хората. И въпреки, че риска е много малък, не трябва да се пренебрегват правилата за личната хигиена.

Веднъж Янг помолил учителя си:
– Обяснете ми каква е същността на човешкото търпение и  какво трябва да прави добродетелния мъж с това проявление на човешката природа?
След като изслушал въпроса му, учителят взел празна чаша и я сложил на коленете на ученика си. Дал му кана пълна с вода и му казал:
– Затвори очи и постепенно пълни чашата с вода.
След нагледния пример учителят продължил:
– Когато изпитваш търпението на друг човек, ти все едно със затворени очи пълниш чужда чаша поставена на коленете ти. За това ти не знаеш кога тя ще се препълни и рискуваш да се залееш.
Продължавайки бавно да пълни чашата, Янг попитал:
– Това означава, че добродетелният човек не трябва да пълни чуждата чаша на търпението?
– И не само това, – казал учителят, – това, че ти предпазваш своите колене от намокряне, не е кой знае какво.
– Тогава какво да правя?- отваряйки очи в недоумение попитал Янг.
Учителят взел от коленете му почти препълнената чаша и я излял обратно в каната, след което добавил:
– Добродетелният човек трябва да следи неговата чаша стояща на чуждите колене да не прелее.

За някои двойки бракът е вид бойно поле. Ново проучване, проведено от изследователи от Университета на Калифорния в Бъркли е установило, че когато става въпрос за помирение след разгорещен спор, поведението на съпругата е по-важно от поведението на мъжа.
Според проучването, емоциите на мъжа в кавги и инсинуациите нямат или почти не оказват влияние върху дългосрочното удовлетворение от брака. Когато става въпрос за управление на негативните емоции по време на конфликти, жените играят по-важна роля.
От Университета на Калифорния в Бъркли, анализирали видео на 80 двойки в средна и по-напреднала възраст. На видеото двойките изяснявали отношенията си, решавали конфликтите си, карали се. Учените обърнали специално внимание на процеса на разрешаване на конфликтите между съпрузите. Установили, че двойките, в които жена бързо се успокоявала по време на конфликта, са по-щастливи, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.
Според психолозите, емоциите като гняв и презрение са заплаха за семейните отношения. Проучването установило, че ако по време на спор жена просто се успокои, като се използва конструктивна комуникация, се заглаждат грубите ръбове, браковете са щастливи и двамата съпрузи се чувстват доволни от семейния живот.
В експериментът, който започнал през 1989 г., участвали повече от 150 двойки. На всеки пет години двойките идвали в лабораторията на Университета в Бъркли, да докладват за степента на удовлетвореност от брака си и да се обсъдят новите проблеми възникнали в отношенията им. Изследователите са изучавали разговорите на двойките, израженията на лицата, езика на тялото, тона на гласа и темите за дискусия, за да се определи причината, поради която бракове се сриват и какво трябва да се направи, за да се предотврати това.