И простият и трудният избор, човек прави с еднакъв успех. Не всичко зависи от сложността на избора, а от наличието на други задачи и времето за тяхното разрешаване.
Например, небрежност при използването на електрически уреди може да се обясни с голямата застраховка в случай на пожар.
Смята се, че човек по-различен начин взема решения. Това става в зависимост от нивото на задачата. Например, ние се опитваме да преминем през рекичката по стърчащите над водата камъни. Едни от тях изглеждат надеждни, а други не, а ние трябва да решим, как точно трябва да действаме. С такива задачи от по-ниско ниво, човек се справя леко.
Но сега си представете, че трябва да решите важен финансов въпрос, например, къде да вложите парите си. Тази задача е от по-високо ниво и сблъсквайки се с нея, ние не винаги се оказваме на висота.
Психолози от Великобритания предлагат друг поглед към проблема. Според учените решаването на проблема не зависи от нивото на неговата сложност, а от стратегията с помощта, на която човек решава няколко стоящи пред него задачи.
Експериментът предложен от британците се състои в това, че било нужно за определено време да се решат няколко прости и сложни задачи. Простата задача била да се определи, накъде трябва да се изпрати движещи се точки на екрана, а сложната – да се решат на ум няколко аритметически операции. Успехът носил точки, а провала глоба. Накрая сумата от събраните точки се обменяла със съответното количество пари.
След като участниците разбрали, кое задание за колко време се извършва, им було предложено да изпълнят максимален брой задачи за ограничен срок от време., разбира се с финални парични възнаграждения.
Тук било нужно да се изработи правилен балансиран подход, избягвайки двете крайности. Ако се постараят да направят колкото се може повече неща, то риска да се получат грешки е по-голям. Трябвало да се помисли сериозно. Ако се даде повече време за решаване на трудни задачи, участниците могат да се лишат от бонусите за решаване на по-лесните задачи.
Участниците правилно съпоставили времето и ползите, независимо от това, дали им били предложени сложни или прости задачи. Решението на серия от смесени задачи донесло същите ползи, което и решението на изключително трудни задачи, в първия случай с неверни отговори компенсирани от по-прости задачи.
Това означава, че правилното решение зависи от другите задачи, изискващи решения и от отпуснатото за това време.

Той много обичаше това място, когато беше млад. Широката река спокойно носеше своите води. Наклонения бряг, храстите и дърветата наблизо се къпеха в безметежния бяг на вълните. Тук той срещаше красивия изгрев и залез на слънцето, зноя и прохладните нощи.
Първоначално идваше тук често, за да успокои горящото си сърце, преизпълнено с мъка, болка и страдания. И толкова му се искаше до него да има стар и мъдър човек, който да му каже, как да постъпи. Да му помогне със съвет и насърчителна усмивка. Но само тишината и самотата му отговаряха тогава.
След това започна да идва все по-рядко. Проблемите намаляха, но станаха по-сериозни. Желанието да получи съвет от стар и мъдър човек не беше изчезнало. Но само безкрайния бряг, тихите води на реката и шумоленето на клоните бяха вместо отговор.
Животът му наближи своя край. Мина много време и той отново дойде тук. Странно, той стоеше отново на любимото си място. Погледна отражението си в реката, приглади побелелите си коси и пооправи дългата си брада.
Изведнъж урината тишина се разкъса от здравият му смях.
–  Бог беше прав. Иначе и не можеше да бъде. Сега, най-накрая аз мога да поговоря със стар и мъдър човек.

Двама приятели търсели истината. Един от тях тръгнал да я търси, оставяйки дома си. Той дълго отсъствал и посетил много крайща на света, но така и не намерил това, което търсел.
Другият останал у дома и не отишъл никъде. Когато се срещнали, всеки от тях попитал другия дали е намерил истината.
– Аз обходих и обиколих целия свят, но не я намерих А ти какво ще кажеш?
– А аз никъде не отидох, но се докоснах до нея.
– Излиза, че аз напразно съм си губил времето? Трябваше да остана с теб и тогава щях да я намеря.
– Не си мисли, че има значение къде се намираш. Работата не е в истината, а в нас самите. Всеки може да види истината, където и да е. Тя не се крие. Но ние вместо да я гледаме, си създаваме илюзии, че трябва да я търсим.

Нашите домове са все по-големи, а семействата ни все по-малки. Имаме повече удобства, но по-малко време. Налице са много научни степени, но малко е здравия разум.

Притежаваме повече знания, но имаме по-малко трезва преценка. Налице са голям брой специалисти, но това не намалява проблемите ни.

Имаме много лекарства, но все по-малко здраве.

Изминали сме дългият път от Земята до Луната и обратно, но ни е трудно да пресечем улицата, за да се запознаем с новия си съсед.

Създадени са множество компютри, които да съхраняват и копират огромно количество информация, но малко общуваме един със друг.

Ако успеем в количеството, губим качеството. Все по-бързо се храним, но все още бавно усвояваме храната.

Хората растат нагоре, но изкривяват морала си.

Там, където има високи доходи, има дребнави отношения.

Живеем във време, когато има толкова много зад прозореца, но нищо в стаята.

От край време ги знаеха като най-бедния народ. Това не бе тайна и за самите тях. Нищо, че се намираха в най-населения и богат район на Земята. Какво, да протестират ли? Не, такова нещо трудно бихте видели от тях. Изглежда защото не могат да си го позволят.
Въпреки, че са най-бедните, голяма част от стоките и услугите им са по-скъпи, отколкото на комшиите им.
За да оцелеят, те са принудени да работят непрекъснато при ужасни условия на труд. Погазени са всякакви трудови норми. Не смеят да се оплачат, да потърсят правата си. Синдикатите им, ако могат така да се нарекат, не се знае какви интереси защитават, може би техните лични…
Ще попитате: „Как може при такъв стандарт на живот, с тези условия на труд и при това грубо отношение, те да си стоят тихо и безропотно да приемат всичко“?
Разберете, те са бедни, толкова бедни, че ако един ден не са били на работа, ще бъде пагубно за тяхното оцеляване. Ако нямат работа не могат да си платят сметките, да си купят храна, за лекарства и дрехи да не говорим.
Бедността им ги принуждава да ходят болни на работа. Те по-скоро биха умрели на работата си отколкото да си вземат почивка.
Заробени веднъж от банките, втори път от работодателите и трети път от политиците си, те са изгубили всяка надежда. Живеят ден за ден в постоянен страх и стрес, да не изгубят работата си, надницата си и да не се разболеят.
Предприятията им произвеждат инвалиди. Работниците им са използвани, изстискани и изхвърлени на улицата, без защита и надежда.
Най-инвестирана е полицията. И забележете, тя не се бори срещу престъпността. защото е корумпирана и подкрепя такава власт. Така всеки опит, дори и малък, за протест и търсене на отговорност, бива смазан и потушен.
Каква идилия. Толкова тих и спокоен народ, примирен със всичко, без желание  да се защитава.