Рени затвори вратата и се приближи до прозореца. Бръкна в джоба си и извади писмото, което я бе изненадало. „Сега е обедна почивка, всички излязоха и никой няма да ме безпокои“, – помисли си тя и отвори писмото.
Листът бе изпълнен с неравен дребен почерк.
„Здравей, Рени!
Пиша ви вашата леля от Варна. Не сме се виждали от двадесет и пет години, ако не и повече. Мисля, че за това е виновна моята покойна сестрица и ваша майка. Е и аз не съм ангел, но не е в това работа.
Аз отдавна съм вдовица. Погребах мъжа си, стопи се от алкохол. Нека Бог да го съди, често ме биеше. Синът ми порасна и не забелязах кога се свърза с лоша компания. Сега е в затвора, заради участие в групово изнасилване.
Сърцето ме боли като се върна назад в годините. Ето има си дом с градинка, кокошчиците ми носят яйчица, има море и слънце, всичко имам освен щастие. Няма човек без грях на този свят и аз си имам своите.
Не мога да забравя само един мъж, който дойде веднъж и аз му дадох стая през летния сезон. Бях млада, кръвта ми още гореше….Срещахме се, любовта ни бе силна и страстна. Фамилията му бе Пасков и беше от едно родопско село. Може и да си го срещала някъде? А може той и да не е от там. Какво съм се завайкала, от тогава минаха толкова много години….
Така че сега аз нямам деца, нито внуци. Ти ми остана една единствена, племенницо моя. Тъжно ми е без близък човек, често плача. Помня те, такава малка русолява с червени бузки. Та реших да те поканя на гости. Ела с мъжа и децата си, ако имаш семейство. А ако нямаш ела с приятелката си, за да не скучаеш тук, все пак ти си млад човек.
Свършвам до тук и чакам отговор.
Целувки: леля Катя.“
Рени изтри сълзите си и прочете писмото отново. Не бе получавала отдавна писмо. Тя много се изненада, когато намери в пощенската си кутия този пощенски плик.
Леля Катя, каква красива беше…, с тъмни, черни коси, черни вежди, дебели устни и … както се казва пищни форми. Това бе останало в паметта ѝ от посещенията във Варна, но това бе толкова отдавна.
Странно в детските си години Рени искаше да пътува, но никъде не отиваше. И накрая и се падна късмет, пътешествие до курортния град Варна на гости на сестрата на майка ѝ.

Тази врата е построена през 1559г. за отбрана на мястото на старата порта разрушена от наводнение през 1526г. И двете врати са получили наименованието си от манастира „Св. Екатерина“, който се намирал наблизо.
Това е единствената градска врата в Брашов, която се е запазила от средновековието.
В по-стари документи вратата на Екатерина е спомената, като врата на власите. Тя е била единственият вход, от който можели да се възползват румънци живеещи в района Шкей. На тях не им било позволено да използват останалите четири входа.
По времето на саксонското управление 13-17 век, на румънците им било забранено да имат собственост вътре в крепостта, за това те се заселили зад градските стени.
Те могли да влизат в града само в определено време, при това трябвало да заплатят такса за правото си да търгуват вътре в крепостта.
Вратата има три етажа. Над входа е изобразен герба на Брашов. Четирите малки кули символизират юридическата независимост на града и правото да вземат решение за смъртно наказание.
Сега входната кула е музей.

Какво ли не правят децата, за да получат желаното. Именно поради този случай, който ще ви разкажа тези, които разнасят пиците трябва да запомнят едно – първо парите.
Развозвача на пици доставил в един от домовете на Хокиама в щата Вашингтон поръчаната пица. Когато позвънил му отворило едно момче, което казало, че сега майка му е във ваната и след като излезе ще плати. Малчугана грабнал пицата и затворил вратата.
Човекът чакал 30 минути пред вратата и след това извикал полиция. Когато полицаите дошли, установили, че в дома никой не живее.
Вероятно малкият хитрец е избягал през задната врата.