Върви майка по улицата с малко момченце на около 2,5 години. То постоянно мрънка и иска да му купят нещо. Най-много го привличат видеокасетите с мултипликационни филми.

– Мамо, купи ми…., – настоява детето.

– Нямам пари, – смутено отвръща майката.

– Моля те, купи ми…… – не престава малчугана да дърпа майка си.

– Баща ти има пари, – примирено казва тя, – като се прибере, поискай от него.

Момчето се смълча, но инцидентът още не бе приключил….

Вечерта бащата се прибира от работа. Детето изчаква известно време и отиде със същата молба при баща си.

– Татко, купи ми касета с мултипликационни филми

Бащата обяснява на сина си:

– За да се купят такива филми са необходими пари, а за да се получат пари, трябва да се работи. Никой няма да ти ги даде ей така.

Детето се замисли. След това хвана баща си за ръката и го задърпа към вратата. Отвори вратата и каза:

– Татко, отивай да работиш!

Ето такава е желязната детска логика.

Днес реших да изпеча една баница. Наредих корите, яйцата, сиренето и всичко както следва в тавата и тръгнах да върша нещо друго из къщи. Идвам след десет минути, отварям фурната …. Поглеждам внимателно вътре, но баницата я няма. В къщи съм сама. …….. Затварям фурната, след това внимателно я отварям. Няма я. Спомням си всички признаци за шизоврения, които зная. В главата ми звучи: „Чертичка, чертичка нарисувай. Лелята ги иска.“ За всеки случай отивам в стаята да се разсея малко……. Връщам се обратно, отварям фурната, няма я. Отивам към огледалото…..нямам никакви външни изменения.

Разсеяно набирам в Google: „баницата изчезна от фурната“. Разбирам, че не правя това, което трябва. Ощипвам ръката си, реакция има. Казвам си наум: „Ти си възрастна жена. Помисли добре, къде може да се е дянала?“

Представих си съседите привлечени от приятния мирис на печеното. Балкона е отворен. Излязах да погледна. Никакво движение не усетих. Отивам отново в кухнята, напълно объркана……… Представям си извънземни как лакомо поглъщат баницата ми….. Изпих една чаша вода, за да се успокоя и тръгнах към масата. А там……. ми се усмихва моята загубена баница…… Вратата е отворена…. Трябва да изляза да се поразходя.

В древни времена живели на земята двама души, които били много щастливи. Те бяха доволни от това, което имат и споделяли помежду си тази радост и щастие. Любовта им нараствала с всяка изминала година, и никой, и нищо не можело да я разруши.
Веднъж прочели в една много стара книга, че някъде на края на земята имало необикновенно щастие. На това място небето се целувало с земята.
И те решили непременно да намерят това място.
Пътят бил дълъг, пълен с препядствия. Те загубили представа за времето, но не се предавали и вървели.
И когато съвсем останали без сили, те видели врата, описана в книгата. Тук се намирало най-голямото щастие, целта на надеждите и търсенията им. Били притеснени, но почукали на вратата и тя се отворила. Хванали се за ръце и тихичко влезли.
И какво ведели? Те се намерили в своя дом. В края на дългият си път те достигнали своя дом.
И тогава разбрали:
Мястото, където небето целува земята, това е мястото, където хората се целуват.
Мястото, където небето докосва земята, това е мястото, където ръцете на влюбените се допират.
Мястото, където небето отваря очи, това е, когато хората откриват един на друг своите чувства.
А мястото, където цари неповторимото щастие е мястото, където хората се подкрепят взаимно и правят любимия до себе си щастлив.

Живял някога един еврейски учител Нафтали. При него често идвали за съвет.

Веднъж на вратата му почукал един човек на средна възраст, респектиращ на вид.

– Учителю, – казал той, – вие знаете Тора като никой друг. Вземете ме за свой ученик, искам да изуча Светото писмо.

– Махай се! – сърдито му извикал Нафтали. – Не уча на Писанието такива като теб. – и затръшнал вратата пред него.

Жена му останала изненадана:

– Защо му отказа? Ти обучаваш толкова много, а той изглеждаше порядъчен човек.

– Той не се нуждае от Тора, – отговорил Нафтали. – Ако го науча на Свещеното Писание, той ще се скрие зад него, като мишка в дупка и ще използва знанията си, за да изяви своето превъзходство над другите Той не е готов.

След известно време на вратата му отново се почукало. Това бил млад човек с благородна външност.

– Извинете за безпокойството, тук ли живее учителят Нафтали? – казал той. – Търся знание, светът е така несправедлив и аз искам да го променя. Вземете ме за свой ученик.

– Сбъркали сте вратата, – отговорил равинът. – Тук такъв не живее. Съжалявам.

Жена му го попитала:

– Какво не ти хареса в този? Той иска да направи най-доброто.

– Тези, които се опитват да изменят света, не го познават добре и само ще му навредят, – отговорил равина. – Не разбират какво правят. Разрушават, но не могат да създават. Той не е готов.

След няколко дни отново някой почукал н вратата. Това не бил млад човек и нямал интелигентен вид. Когато видял равина, той се примолил:

– Рави, бихте ли ми помогнали в моята беда? Вижте, аз съм глупав и нищо не разбирам. Има ли лекарство за такава болест?

Зарадвал се равинът, прегърнал новодошлия и го въвел в дома си:

– Влез, – казал му той. – Ти си готов, тебе ще те уча.

Това е най-удивителното творение в природата, намиращо се край нос Перпетуа в американския щат Орегон.

По време на прилива водата започва да се влива в него и създава невероятна красота и сменяща се тайнственост. По това време кладенецът Тора изглежда като истинска врата към подземния свят.

Орегон е планински щат и е разположен на северозапад в САЩ. Поради местоположението си в крайния запад, Орегон още се нарича щата на залязващото слънце. Пътешествайки по крайбрежието на Тихи океан там може да се любувате на прекрасния залез.

На територията на Орегон се намират множество езера най-дълбокото, от които е Крейтер достигащо дълбочина 589 метра.

Едни от най-често срещаните обитатели по крайбрежието са морските звезди.

Кладенецът Тора е доста популярно място сред фотографите, но там е много опасно. Необузданите вълни могат само за миг да потопят в бездната невнимателният търсач на приключения.

По време на отлива можете да се приближите до кладенеца, но след няколко минути…..кладенецът Тора приема своя обичаен, загадъчен и опасен вид.

По време на прилива големите вълни изхвърлят вода от Тора, разпилявайки я на милиони пръски.

Вливащата се в бездната вода запечатва дълготрайно и запомнящо се впечатление.