Много трудно можете да обясните на индус-южняк, че в Тибет водата замръзва, така, че по нея може да се ходи. Той слуша, но не може да разбере и по никакъв начин не може да повярва. Но ако беше видял лед, той лесно щеше да повярва.
Така е и с хората, които не са изпитали в сърцето си мира и радостта Христова. Те не вярват, защото тези чувства за тях са чужди.
В Исус Христос душата има мир, който не зависи от външните обстоятелства. Първият главен източник на радост е Христос. Там, където е Той със Своята благодат, там е и радостта.
Когато човек има в себе си източник на радост и духовно удовлетворение, той става напълно независим от всички въображаеми удоволствия, които светът може да му даде.
Защо ще иска да пие от застоялата вода на блатото, когато има на разположение чудесен източник на вода?
Светът губи властта си над тези, който имат този благослове източник на радост – Исус Христос.

– От едно се страхувам, – казал един селски ковач,  – да хвърля материал на боклука.
Когато се закалява стоманата, първо я слагат в огъня, след това попада под ударите на чука, а след това се пуска в кофа със студена вода. Много бързо се разпознава нейната пригодност и се знае дали ще се поддаде на закаляване или ще се разбие на парчета по време на обработката.
Ако след един или два опита, че види, че не става, тя се хвърля в боклука и се продава за стотинки на килограм.
Така Господ ни изпитва чрез огън, вода и удар.  Ако аз не се подавам на изпитания, не искам да издържа закаляването или се окажа материал негоден за употреба, страхувам се, че ще ме изхвърли в боклука. Издържайки най-горещия огън очакваме благословение. За това нека ме изпита, та да стана като „злато“.
Святостта се изгражда в страдание. За да се настрои едно пияно е необходимо неговите струни да издържат известно напрежение. Така Бог ни настройва в тоналността на небесната хармония, ако издържим връхлетелите ни изпитания.

Ако мислите, че бедуините, които водят в пустинята номадски начин на живот, не се мият и живеят в мръсотия, грешите. Най-малко това се отнася за йорданските бедуини.
Причина за това е едно много интересно растение, което вирее в пустините на Йордания.
Местните го наричат Азхар. От него бедуините за няколко минути правят истински сапун. За целата събират „листата“ на растението, смачкват ги, за да се отдели сока.
В резултат на това се получава зелена маса. Ако към нея се добави малко вода и се разтърка между ръцете,  се получава искания сапун.
Този сапун не само измива, но и овлажнява кожата, което е много важно за живеещите в пустинята.

Има много кътчета на планетата ни, който всеки от нас иска да посети. Но има и места, за който малко сме чували. Именно за такова място искам да ви разкажа.
Агурските водопади са свързани с легендата за Прометей. Според нея девойка на име Агур носела храна и вода на прикования титан, наказан от Зевс, за това, че е дал огън на хората. Веднъж орелът, който кълвял черният му дроб забелязал девойката. Тогава тя се ударил в земята и се превърнала в река.
Входът за Агурските водопади е платен. След преминаване на това „препятствие“ може да продължите и пеша и ще стигнете до ресторант „Кавказко село“ след него на 100 метра започва пътечка издълбана в скалата, още през 1911 г. от членовете на Кавказкото планинско дружество, Ако повървите 300 метра пътечката ще ви изведе до каньон.
В дълбините на каньона може да се види 3-метров водопад, който се излива в малко езеро, образувана от река  „Дяволската чаша“. В дясно  се намира пещерата „Дяволското място“. Ако тръгнете по  левия бряг ще попаднете на  малко мостче. От „Дяволската чаша“ пътеката отива рязко нагоре след това се снижава и стигате до първият Агурски водопад. Той се състои от две каскади, едната с височина 18 метра, а другата 12 метра. В подножието на този водопад се намира дълбок вир с прозрачно чиста вода. Тук можете да починете и да се изкъпете. От каньона до първия водопад е около 1,5 километра.
След това пътеката води до вторият водопад висок 23 метра. Този водопад се смята за най-красивият. Ако продължите ще стигнете до третия водопад , който е висок 21 метра. Този водопад може да се гледа само отгоре от една площадка приспособена за случая. По-нататък пътеката завива и достига паляна. От каньона до поляната разстоянието е около 2,5 километра.
Пътеката се изкачва към Орловите скали. Тези скали са наречени така, защото там преди са гнездели орли. Скалите предлагат отлична гледка към морето.
На височина 380 метра от морското равнище се намира статуята на Прометей. Срещу нея се възвишава планината Ахун.
Пътят към орловите скали е много труден и тежък. Близо до тях можете да стигнете и с кола. Върнете се до колата си и пътувайте до разклона, след това завийте към МЦ «Спутник» наляво има пътека, която води към Орловите скали.
Арурските водопади са защитени. Те се посещават от много туристи. Ако обичате разхидките в природата, не пропускайте тази възможност нищо, че се намира чак в Кавказ.

Това племе живяло някога навътре в либийската пустиня.
Западният вятър пресушил водата в съдовете им. А тази вода толкова трудно
са я събирали.
Останали без капка вода.
Насалите обявили война на вятъра и потеглили да го победят.
Вятарът задухал и ги покрил с пясък.
Те били погълнати и тогава насамоните завзели земята им.