Върви си Адам из рая и гледа, Ева яде нещо с удоволствие. Приближава се до нея и я моли:
– Ева, дай да опитам!
Ева продължава да яде и изобщо не му обръща внимание. Адам гледна с нескрито любопитство и още по-настойчиво казва:
– Ева, дай и аз да опитам….
Ева спокойно дояжда „нещото“ и си облизва пръстите.
Змията гледа обезсърчена, недоволно клати глава и казва:
– Ето на, цялата Библия отиде на боклука.

Рибата капка е призната за най-уродливото животно на земята
Този вид риба се е прославила благодарение на своя уникален вид.
Била организирана акция, в която да се привлече вниманието към такъв вид животни. Рибата капка оглавила списъка на „неприятните“ видове, в които влизат маймуна носач, водна жаба от езерото Титикака, известна като „вода скротума“, а също така и срамните въшки.
Целта била да се привлече вниманието към „естетическия вид“ на животните, застрашени от изчезване.
Обикновено, когато спасяваме животни, ние постъпваме егоистично. Защитаваме само тези, които изглеждат мили. Нямам нищо против малките, нежни и мили животинчета, но всяко животно се нуждае от помощ.
Не постъпваме ли така и с хората. Отхвърляме недъгавите, инвалидите и всички онези, които не приличат на нас. Но дали те не се нуждаят от повече внимание?
Рибата капка населява дълбоките води на Австралия и Тасмания. Въпреки, че тя не става за ядене, те е под заплаха от изчезване, тъй като често се улава в рибарските мрежи заедно с раците и омарите.

Учител и ученик се разхождали заедно. Нападнало ги свирепо куче.
Ученика се ядосал и започнал да вика:
– Как смееш да се отнасяш така към моя учител?
– Тя е по-последователна от теб, – казал учителя, – защото тя лае всеки, в съответствие със своите навици и наклонности, докато ти се покланяш на учителя си, но не забелязваш достойнствата на тези, които срещаш на пътя си и не им обръщаш никакво внимание.

Един баща купил на сина си красиво бяло сърце. Момчето го поставило на видно място. Не могло детето, да му се нагледа. Веднъж баща му казал:
– Всеки път, когато направиш нещо лошо, аз ще забивам по един пирон в това сърце, а когато постъпката ти е добра ще изваждам по един.
След известно време цялото сърце било набито с пирони, вече нямало място къде да се забият нови.
Момчето се засрамило и решило да се поправи. Скоро в сърцето не останал нито един пирон. Бащата с радост обърнал внимание на това, но момчето тъжно казало:
– Да, но следите от пироните стоят.
Наистина, сърцето било нацяло обезобразено, но бащата утешил сина си, като му обещал да му купи ново.
Така се случва и с нашето духовно сърце. То е разрушено от греха и не може да се определи на вид какво точно представлява, за това трябва да се замени с ново.
Така, както земята, вследствие на проклятието, ражда тръни и бодили, които повреждат естествено растящите върху нея, така и сърце отровено от греха, не престава да възпроизвежда, различни на неговото естество, неправилни помисли и усещания. Старото сърце на човека е лекомислено и винаги греши.
Бог дава чисто и ново сърце на човека, и тогава той се чувства щастлив. В това сърце няма и следа от предишните грехове. То оживява връзката на човека с Бога, умира за света и за всичко, което е чуждо и неугодно на Господа.
В тази смърт има живот, а в гибелта й спасение!

Тя беше нежно късче хартия. Когато вятърът нежно я докоснеше, тя пърхаше щастлива от оказаното й внимание.

Един ден откри, че някой я бе покрил с тъмни чертички и завъртулки. Това бяха букви изписани с мастило.

Изведнъж се разстрои и започна да се оплаква:

– Кой ме е нацапал? Как е посмял да ме докосне и така да ме загрози?

Горката, тя не разбираше, че това „загрозяване“ ще я запази от унищожаване.

Хартията се пази единствено заради ценността на думите върху нея.