Марта всеки ден се удивяваше на способността на Ники да чете мислите ѝ. Той беше дете със силна интуиция още от самото начало. Долавяше и най-съкровените мисли на майка си, когато тя най-малко очакваше. Сякаш общуваха по телепатия.

Често играеха на една игра „Извикай ме с мисъл у дома“. Когато вечерята беше готова и идваше време да се прибере от игра, Марта насочваше мисълта си към сина си и мислено го повикваше.

Ники идваше много бързо. Отваряйки вратата и заявяваше съвсем спокойно:

– Ето ме, мамо.

Ники беше много по-различен от останалите деца. По-късно, когато тръгна на училище, децата от класа не го разбираха и той често бе отхвърлен от тях.

В резултат на това Ники разви богато въображение. Често потъваше в измисления от него свят и губеше връзката с реалността. Той беше много уязвим от неща, които другите деца с лекота биха пренебрегнали.

Веднъж дойде разплакан от училище, прегърна майка си и каза:

– Мамо, в училище никой не ме обича.

Марта прегърна сина си. Отчаяно искаше да знае, как да му помогне…

Марта постоя за секунди така, след това вдигна глава, погледна сина си и каза:

– Ако дойде зло към теб, обгърни го с любов. Каквото и да преживяваш любовта ще ти помогне да го преминеш. Радвай се. Нищо не може да ти отнеме радостта, защото това е твоята сила..

Ники погледна майка си и кимна с глава. Той знаеше вече какво да прави.

Италиански бизнесмен получил удивителен подарък, поръчвайки си стриди в един от ресторантите на Салерно. В поръчаната вечеря посетителят намерил пет перли.
Всичко, което искал да получи Джузепе ди Бянко било романтична вечеря с приятелката си.
Управителят на ресторанта заявил, че стриди в менюто няма, но ди Бянко настоял това ястие, тъй като го обещал на годеницата си.
Управителят на ресторанта поръчал стриди от рибния пазар, който още не бил затворен.
Бизнесменът получил поръчаното си ястие, но вечерята се оказала много по-приятна, отколкото било предвидено.
В една от черупките ди Бянко намерил пет перли на стойност около две хиляди евро.

Веднъж се срещнали двама приятели. Единият от тях бил върл противник на тютюнепушенето. Той попитал другият:
– Спря ли вече да пушиш?
– Не, но мисля да направя това утре.
– Представи си, че времето за закуска, обед, вечеря и сън ги оставиш за утре. Би ли се съгласил на такова нещо?
– Хм, прав си ….. Добре, ще оставя пушенето още днес.

На запад в китайските ресторанти на хората често се предлага в края на вечерята „печено с предсказания“.
Посетителите с нетърпение разчупват печеното във вид на полумесец, нетърпеливи да разберат какво ще им предложи съдбата по-нататък. Посланието, което е скрито вътре, понякога се оказва „пророческо“.
Такъв вид прогнози имат оптимистичен характер и се състоят от китайски поговорки, вдъхновяващ цитат или най-често са писани от творчески писатели на текстове за късметчета.
Работата на съчинителят на „предсказанията“ се състои в следното. В едно кратко послание, да даде надежда и да въодушеви този, който го чете. На пръв поглед , тази професия може да изглежда интересна и завладяваща, но скоро става скучна и еднообразна.
Творчеството е от ключево значение, както книга със вдъхновяващи цитати.

Йожен Изаи е популярен белгийския цигулар и диригент. По стил на свирене принадлежи на епохата на романтизма,  но се различава със сдържаност, за разлика от много виртуози, той е бил отличен в ансамбъл.  Сред композициите му са една опера, шест концерта за цигулка и множество малки пиеси.
Веднъж след концерт в Брюксел бил поканен на вечеря от собственик на голяма обувна фабрика.
След като се нахранили, домакинът помолил Йожен да изсвири нещо.
– С удоволствие, – казал вежливо музикантът, – между другото, ако бъдете мой гост, ще ви помоля да вземете мярката на обувки ми……..