Насим и Керен Айеш се запознали преди 14 години и се оженили. Както много други те мечтаели за голямо семейство, за деца и свой дом.
Керен имала проблем със забременяването, но двойката не се отчаяла. Жената започнала да се лекува от безплодие и стигнало до раждане с помощта на изкуствено оплождане.
Мечтата се стопила, когато през 2002 г. лекар поставил диагноза на Керен тумор в мозъка. Лечението за безплодие трябвало да се прекрати, но двата замръзнали ембриона вече се съхранявали в болницата.
Керен била оперирана, но болестта се върнала след няколко години. Няколко дена преди смъртта си тя подписала документ на основа, на който мъжът ѝ можел да се разпорежда със замразените ембриони.
Не всичко минало гладко. Служителите от здравното министерство отказали да дадат на Насим това, което му принадлежало. След намесата на вестник, Насим получил ембрионите с условие, че няма да ги използва на територията на Израел.
Според еврейските закони,за присаждане на ембрион в сурогатна майка, се изисквало съгласието и на двамата родители, но Керен не била жива.
В САЩ  Насим намерил жена, която се съгласила да стане сурогатна майка на детето му за 100 хиляди шекела.
Преди самото раждане той и родителите на Керен се отправили за Ню Йорк, за да присъстват при раждането на сина.
По стечения на обстоятелствата, две години след смъртта на Керен на света се появило нейното дете.
Според Насим момченцето прилича на него и на покойната му жена.
– Когато го видях благодарих на Бога, че ми даде възможност да осъществя мечтата на Керен, – каза той.

Вестник „New York Post“ публикувал отчет за предметите изгубени в обществения транспорт, занесени в Бюрото за загубени вещи през 2012 г. За цялата година в Бюрото са получени 24,445 предмета, които са били намерени в метрото и автобусите в Ню Йорк.
Забравените вещи включвали електронни устройства, като смартфони и миникомпютри, и диамантени пръстени, музикални инструменти, кошници за пренасяни на животни, но те били празни.
Интересното е, че е върнат чисто нов iPad, след като намерили имейл адрес на собственичката върху касовата бележка за покупката на тези предмет.
Радостта на тази жена нямала граници, тъй като тя мислила, че никога няма да намери iPad.
– Има све още много честни хора, – казала жената с благодарност.

Тя беше добро същество и тази нетрайна и мимолетна слава се оказа истинско нещастие за нея. Трепереше над славата си и повече от четвърт век се мъчеше по всякакъв начин да я запази, ала усилията й останаха почти безуспешни. Тя почина  в едно малко неизвестно село, оплаквана от приятелите си и забравена от света.

Известността на Ива Ст. се дължеше на… . Очевидно тази известност беше изкуствено раздута, а не спечелена. Наистина тя пишеше и публикуваше някакви статии във вестници и неизвестни списания, но в тях нямаше талант. И сто години да пишеше, тези неща нямаше да й донесат слава.

Име й създадоха всъщност вестникарските бележчици, пускани от мъжа й, незначителен журналист, който работеше на дребно. В течение на година-две тези бележчици се появяваха упорито. Човек не можеше да отвори вестник, без да се натъкне на някоя от тях.

„ Говори се, че Ива Ст. е наела вила в Н., където смята да прекара лятото.

Ива Ст. се обявява решително против въвеждането на късата пола в следобедния тоалет.

Слуховете, че Ива Ст. ще прекара предстоящата зима в Париж, са неоснователни. Тя още не е взела определено решение.

Ива Ст. присъства в събота на концерта  на филхармонията и се изказа одобрително за новата симфония.

Ива Ст. вече се оправя от тежката болест и състоянието й продължава да се подобрява.“

Тази всекидневна реклама имаше много интересно въздействие. Името на Ива Ст. стана толкова известно на широката публика, колкото и имената на най-големите знаменитости от това време, и хората говореха с интерес за всички нейни прояви и обсъждаха нейните мнения. Случваше се някой невежа от дълбоката провинция да започне да задава въпроси и тогава възникваха изненади за всички присъстващи:

— Коя е все пак тази Ива Ст.?

Присъстващите с изумление откриваха, че не могат да отговорят на този въпрос. Никога не бе им минавало през ум да се осведомят.

— Какво е направила тя?

Присъстващите отново онемяваха. Те просто не знаеха. Не си бяха дали труд да разберат това.

— Тогава с какво е толкова известна?

— Е, имаше нещо, не помня точно какво…. Не съм се интересувал….. , но предполагам, че всички го знаят.

Накрая хората откриваха с изненада, че са приемали нейната слава само от рекламата във вестниците и че нямат представа коя е тази Ива Ст. Дори не знаеха какво е направила, ако изобщо е направила нещо.

Благодарение на тази странно създадена известност Ива Ст. успя да стъпи на подиума и най-малко два сезона народът се тълпеше в залите само за да я види. Тя беше само визия със скъпи тоалети, но това нямаше трайна стойност. Известно време те й носеха тлъст хонорар. Но след това хората бързо я забравиха напълно.

Това се случи преди години. Тя бe едва двадесетгодишна. И за първи път пътуваше из Англия. Е, не сама, бе с приятелката си. Решиха да отскочат до Оксфорд. В купето срещу тях седеше младеж забол поглед в „Таймс“. Тя го посочи с поглед на приятелката си и убедена, че никой в купето не говори български, започна да коментира:
– Този изглежда доста добре. Само дето малко е самодоволен. Какво ще кажеш, типичен англичанин! За тях няма нищо по-хубаво от Англия.
– Моля те, не го зяпай така, – уплашено прошепна приятелката й. – Ще разбере, че говорим за него.
– Нищо няма да забележи! Наблюдавам го съвсем дискретно. Той се е зачел във вестника и нито чува, нито вижда.
След това уверение, двете девойки обсъдиха подробно не само външността му, но и предполагаемите душевни качества.
Тя свободно метна шала си отгоре, където обикновено слагат багажа, а когато дойде време да слизат забрави за него.
На гарата приятелката й изтича да купи нещо и тя остана сама на улицата. Тогава я приближи англичанина от купето Освен вестника носеше забравения шал. Поклони се учтиво и каза на чист български език:
– Извинете, но мисля, че това е ваше. Забравихте го в купето.
Лицето й премина всички нюанси от бледо розово до ярко червено. Това беше най-прекрасната среща в живота й.
След няколко месеца се сгодиха, а после се ожениха.

Айнщайн обичал да свири на цигулка. Веднъж участвал в благотворителен концерт в Германия.
Възхитен от неговото свирене местен журналист научил името на „артиста“ и на следващия ден в местния вестник била публикувана бележка за „изпълнението на големият музикант, несравним виртуозен цигулар Алберт Айнщайн“.
Ученият запазил тази статия от вестника и я показвал на познати, казвайки им, че той е известен цигулар, а не учен.