Един човек по време на икономическата криза загубил работата си, голяма сума пари, жена си и дома си.. Веднъж видял каменоделци, работещи под купола на една църква. Един от тях оформял триъгълен камък.

– Какво правиш с този камък? – попитал мъжът.

– Виждаш ли отвора на върха около шпила? Придавам на камъка нужната форма тук долу на земята, за да пасне на върха.

Мъжът се просълзил. Струвало му се, че Бог му говори чрез каменоделеца и той осъзнал защо преминава през тези изпитания..

В думата „изпитание“ са съчетани две реалности. Една от тях е действие за преминаване на изпита, а другата се отнася до вътрешните преживявания, който са следствие от болките, мъката и  неуспеха. Изпитанията в живота изграждат характерът ни. В тях се проявява нравствената сила на човека. Всичките изпитания имат една цел .да ни направят твърди, кротки и да ни отучат лекомислено да се отнасяме към живота.

Както огъня прави ярки цветовете на минералите и ветровете помагат на величествените кедри да пуснат по-дълбоки корени в земята, така и изпитанията служат, за да получим сила за устояване в живота..

Желязото се изпитва чрез огън, а човекът чрез трудностите, изкушенията и нещастията. Златото се опитва чрез огън, а човек чрез преживяванията.

Има една легенда, в която се разказва как Бог решил да разпредели земята между народите. Българина по това работел в полето и естествено дошъл последен, но не надявал да получи своя дял.
Но когато дошъл неговия ред, Бог бил вече раздал цялата земя. Зачудил се Господ какво да даде на българите, почти нищо не било вече останало. Българинътсе славел със своята доброта, скромност и трудолюбие. Тогава Бог решил да му подари малко късче от Рая.
И това е наистина така! Нашата малка страна е богата с изключително разнообразна и великолепна природа. Високи планини, плодородни равнини, розови долини, топло и красиво Черно море, горещи минерални извори, сочни лозя …
А какво правим с това късче дадено ни от Бога?

Нямам нищо против това прилагателно,  то я определя правилно, но решително възразявам против възхищението, което то крие в себе си. Чистата, мила, наивна и неопетнена цивилизация струвала хиляди, милиони.
Какво е цивилизация? В нравствено отношение това е потискане на грозните страсти, повишаване на моралното ниво, а в духовно смъкване на идолите и възцаряване на Бога. В материално отношение това е хляб и справедливост за повечето хора. Такава е обикновената дефиниция, която всеки приема без възражение.
Нашата цивилизация е забележителна с някои специфични външни черти. Тя е забележителна с научните си и технически постижения, с материалната преситеност и това тя нарича развитие, прогрес и какво ли не още. Интересна е с разкриването на дълбоките тайни на природата, с победата над нейните сурови закони. Недостигната е с нечуваните си финансови и търговски успехи, с жаждата за пари и с безразличието към начина, по който се печелятт тези пари.  Невероятна е с размерите на частните си богатства и с щедростта, с която те се дават на институти, милеещи за развитието на обществената култура. Забележителна е с нищетата. Изненадваща е с това изключително нейно отроче – организацията. Най-новото и най-могъщото творение на търгашеския ум, което върши чудеса в транспорта, в заводите, в областта на съобщенията, в разпространяването на новините, в книгоиздаването, в журналистиката, в защитата на работниците, в потискането на работниците, в превръщането на всички национални партии в покорни стада, в преграждане достъпа на силни характери и умове до държавни служби, в избирането на продажни законодатели и градски управи, които грабят своя град и срещу пари покровителстват комарджии, крадци, проститутки и сводници.
Това е цивилизация, която ликвидира простотата и спокойствието на живота и замени неговата поезия, романтични мечти и видения с треската за пари, с пошли идеали и вулгарни амбиции. Тя измисли хиляди излишни луксове и ги превръща в необходимост.  Създава хиляди алчни апетити, но не задоволява нито един от тях.  Свали Бога и въздига на неговия престол парите. Така религията напуска сърцето и се премества в устата.

Те са известни с това, че в тях обитават хиляди светулки.
Ако Бог обитава в Небесата, то Той празнува Своите  празници в карстовите пещери Вайтомо в Нова Зеландия. В противен случай, защо ще окачи там такива възхитителни неръкотворни светещи гирлянди?
А ако някой не е съгласен с това, ще попитам: Кой освен Него може да сътвори такова чудо? За Този, който е създал плеади от звезди и галактики, какво е да сътвори хиляди светещи същества?
В пещерите на Вайтомо туристи идват, за да видят….звезното небе. Именно така изглеждат таваните на пещерите изпълнени с ларвите на светулката Arachnocampa Luminosa, които според учените, светят предимно, когато са гладни. Колкото са по-гладни, толкова по-ярко светят.
Ларвите завличат насекомите в капаните си, мрежи от коприна, които предат и окачват под тавана.
Други изследователи установили, че удивителните светулки могат да минат и без насекоми, като се хранят със спорите на гъби, които не е нужно да примамват.
Освен това хиляди светещи ларви на светулки могат да „се изключат“, плашейки се от приближаващите се любопитни туристи.
Това е една прекрасна илюминация в мрака на пещерите, стремеж на крехките създания към красота и съвършенство.
Света е съвършен и той ще бъде такъв до тогава, докато в него не се намесват хората.

„Благословение“ или „браха“ на еврейски произхожда от „берех“ коляно. По-рано, когато благославяли Бога, заставали на колене пред него.
„Елате да се поклоним и припаднем, да преклоним колене пред лицето на Господа, нашия Творец“ – Пс. 94:6.
В духовен смисъл да преклониш колене, означава напълно да се смириш и изпиташ трепет пред Бога. За да дойдеш до това, ти трябва размишляваш върху Божието Слово, да говориш за Спасителя и да живееш по заповедите Му. И тогава ще видите, как ще се измени живота ти.
„За да приемеш благословение, – както казват мъдреците, – да станеш „съд  за благословение“, човек трябва да преодолее в себе си чувството за собствената си значимост и да преклони колене“.
Думата „браха“ произлиза и от думата „бриха“ – басейн, източник, вода, която нараства. Когато благославяме Бог, Святият Дух ни изпълва със жива вода.
В иврит думата „браха“ има същия корен като думата „бреха“ – естествен водоем, който се пълни от източник на вода. Така както водоема се очиства от нечистотата, така са и тези, които които са далече от вярата и знанието за Бога, се очистват и се приближават към разбирането на Твореца и неговия начин на управление на света. Такава е мисията, да се занесе знанието за Бога и тя лежи на потомците на Авраама в цялата история на човечеството.