Терминус (Terminus) е един от първите богове, измислени от римляните. Той е бил свещен покровител на границите, т.е. на разположените на тях камъни и стълбове.

Тези камъни се наричали „термини“ – „условия“ и скръбта била за тези, които се осмелявали да ги изкопават и преместват.

Просто да вземеш и да умреш, разгневявайки Терминус, било щастлива съдба.

Надписите на граничните камъни гласят, че ако преместиш камъка от мястото му, те очаква тежка и тъжна орис, ще умреш последен от семейството си.

Т.е.първо ще погребеш внуците си, децата си и т.н….

Хубаво е да бъдеш майка. Таня от скоро бе станала такава. Малката ѝ дъщеричка почти изпълваше ежедневието ѝ.

Таня бързо прехвърли на ум нещата, които искаше да свърши преди малката да е събуди. Станеше ли от сън, трябваше да се сменя памперса ѝ и да я нахрани.

Единствения начин, по който Мими, така се казваше малкото създание в кошчето,  заявяваше своите нужди, бе чрез силен плач.

През цялото време докато шеташе из дома си, Таня поглеждаше към кошчето, за да види дали Мимето не се е събудило.

Щом видеше, че отваря очи, Таня се втурваше към нея, за да изпревари плача на детето си. Подсушаваше го и го нахранваше.

– Обичам я толкова много, че съм готова да направя всичко за нея, – казваше често Таня. – Докато спи моето малко момиченце, то е в своя малък свят и не чувства моето присъствие.

Един ден, докато прибираше дрехите от простора, Таня се замисли. Тя откри за себе си нещо много интересно.

– Колко често в действията си приличам на дъщеря си. Живея си спокойно и безгрижно, докато нещо не ме притесни или както по-възрастните казват, настъпи някаква криза. И какво правя тогава? Ужасена се обръщам за помощ към Бога.

Тя не веднъж бе усещала, че Той знае, че ще Го повика и бе готов да я чуе.

– И Бог разрешава всеки мой проблем преди да съм го помолила, – усмихна се Таня. – Благодаря Ти за Твоята любов, Господи, за готовността Ти да ми помагаш преди да съм Те помолили.

Един от книжниците искрено искал да разбере коя е най-важната заповед. Те били много и понякога противоречали на практика.

Исус му казал, че цялата същност на закона е в любовта, любовта към Бога и към ближния.

На книжника допаднали думите на Исус.

Оставало само на практика не просто да изпълнява религиозни ритуали, но да се пребори със себе си, за да обича Бога и ближния.

В църква влезе човек и поиска пари, щял да пътува. Дадоха му.

Беше зима. Вятърът пронизваше до костите. Човекът се задържа малко вътре, да се постопли. Той бе приклекнал и протегнал костеливите си ръце към огъня. Нахлупил бе смачкана и износена фуражка. Лицето му бе прорязано от дълбоки бръчки, трудно можеше да се познае възрастта му.

Мъжът огледа стенописите и каза:

– Тази картина за съда, за всички нас в живота ни е много близка. От детството си така живея. Баща ми и майка ми, брат ми, съучениците, всеки в своята зона … За това Бог за мен е като прокурор. И за всички, които познавам е така.

– А какво ще кажеш а вярата? Как може без нея да се живее?

– Вяра … Който и където да се намира за своята вяра не говори и аз няма да го направя. В токова …. по-добре е да не навлизам. Животът е вълчи, за каква вяра може да се говори.

– За някои хора грехът не е вина по Наказателния кодекс, а болест. Покайват се и излекуват се от греха. За тях Бог не е прокурор.

– Щом не е прокурор, значи е доктор. В болницата ще полежат, това е хубаво, значи си почиват. Лежиш, а времето минава. И при доктора трябва да знаеш кога да отидеш, но и той е началник. Така че избирай, кой е за теб Бог, прокурор или доктор, няма значение все за прокурора се работи …

– А какво ще кажеш за милостта? Нали Бог е любов?! Той обича грешника и му прощава така, без нищо…

– Без нищо … В животът дори и бълхата не скача без нищо, отче. Имало един човек, а къде ще се постави, винаги ще се намери място. А тези за „Бог любов“, които говорят, това е просто … романтика. Те не са седели сами и живота не познават.

Така си и поговориха край огъня двамата скитникът и свещеникът …

А после човекът си тръгна.

Ако мечтаете за нещо как да го направите и то е нужно, това е добре., но лошо е да се седи и да се мечтае, когато трябва да се действа.

След като Господ откри на Своите ученици истината, Той не ги остави да се уединят и да размишляват над нея.

Нужно е да влезем във връзка с Бога, за да разберем, какво иска Той от нас. Ако Господ вече ни е казал какво е нужно, а ние бездействаме и мечтаем, то това което правим е напразно и е безполезно, от него не можем да очакваме благословение.

Бог непременно ще ни раздвижи, да не седим, нито да стоим, Той задължително ще ни изпрати някъде.
Бъдете внимателни и не се отдавайте на безполезни мечти, когато Бог всичко вече ви е казал.

Позволете на Господа да стане източник на всичките ви мечти, радости и възторзи, а след това идете и действайте според това, което Той ви каже.

Ако сте влюбени, няма просто да седите и да мечтаете за любимия си, а ще се постараете да направите нещо за него. Това очаква от нас и Исус Христос. Щом Бог всичко нужно вече ние казал, нека му се доверим и да не бездействаме.