В Япония, в едно селце близо до столицата живеел един мъдър учител.
Веднъж, когато преподавал на учениците си, при него дошъл един млад боец. Той бил известен със своята грубост и жестокост.
Негова любима техника била да провокира противника си, да го накара да излезе извън себе си. Така играча срещу него заслепен от ярост започвал да прави грешка след грешка и загубвал битката.
Младият боец започнал да оскърбява стареца. Хвърлял камъни срещу него. Плюел го и го ругае. Но старецът оставал невъзмутим и си продължавал урока.
В края на деня младият боец раздразнен и уморен се измъкнал и си тръгнал.
Учениците изненадани от това, че учителят им  спокойно е понесъл толкова оскърбления го попитали:
– Защо не го предизвиквахте на бой? Нима се страхувахте от поражението?
Старият учител казал:
– Ако някой дойде с подарък при вас и вие не го приемете, на кого ще принадлежи този подарък?
– На неговият бивш собственик, – отговорил един от учениците.
– Същото важи за завистта, омразата и насилието. Докато не ги приемете, те принадлежат на лицето, което ги е донесло.

Това се случило по време на Първата пуническа война.
Преди голямото морско сражение при Екном Манлий Вулсон, както го изискава обичая, се обърнал за знак към свещените птици на палубата.
Хвърлил им ечемик. Ако започнанели да кълват, това било добро предзнаменование и той трябвало да атакува, а ако откажели не трябвало изобщо да нападат.
Птиците не докоснали ечемика. Тогава Вулсон го хвърлил зад борда и казал;
– Като не искат да ядат, да пият!
И атакувал, но спечелил битката, а с нея и войната.

Мъжките славеи оценяват песните си, според това колко високо пее конкурента. Ако два славея пеят от една и съща височина, битката между тях е особено напрегната.
Мъжките пойни птици пеят, за да маркират територията си и да привлекат женските. Оказало се, че работата не е само в пеенето, но и къде се пее на висок или нисък клон.
Изследователи от Университета в Базел направили следния експеримент. Пускали различни записи на славеи от различно положение по клоните. Най-агресивни от певците се оказвали тези, които се намирали на същото ниво. Те правели малки паузи в песните си и често повтаряли вокалния си номер. Но има и нещо по-специфично. Славеят оценява разположението на конкурента и въз основа на това прави изменения в своята песен.
Колкото по-високо се намира славея, толкова е по-забележим за хищника. Но това е и привилегия. Той е толкова изкусен, че може да си позволи да пее там, където друг не би посмял. За това, че е най-добрият той забелязва хищника пръв. Освен това, той може да бъде наясно с потенциалните конкуренти в областта.

Понякога замерянето със снежи топки, може да се превърне в истинска битка. Именно за такива случаи може да дойде добре използването на Laze-O-Matic Snowball Crossbow.
Нововъведението не само може да запази ръцете на собственикът му от измръзване, но и съществено да подобри шансовете му на бойното поле.
Даденото устройство е оборудвано от доста прост и в същото време много ефективен пусков механизъм. Максималното разстояние, което може да достигне Laze-O-Matic Snowball Crossbow е около 18 метра.
„Оръжието“ е комплектовано със вградена преса за сняг, която оформя снега в оптимална форма и тегло.
В „магазина“ на устройството може да се събере сняг за три топки. За да се поупражнява собственика на арбалета в комплекта е поставена мишена. Устройството тежи около 1,3 кг.

В мрежата на рибарите от графство Нортъмбърланд се е намерило истинско чудовище, рак с три щипки. Третата щипка е израснала ниско в основата. Подобни аномалии в анатомията на раците се срещат рядко, Трудно е да се определи какво точно е станало. Възможно е причината да е в замърсената среда или генетическа грешка.
Както другите ракообразни, раците могат да регенерират щипките си. Това при тях става много често, вследствие на битка или нападение от хищници. Но появата на допълнителни щипци е рядко отклонение.
Въпреки, че третата щипка изглежда много по-внушителна от другите две, по функционалност тя им отстъпва. Новия израстък едва ли ще направи животното по-заплашително за другите. Изглежда, че тази неголяма разлика във външния вид не пречи на рака да ловува.
Можем да кажем, че състоянието на ракообразното е добро независимо от третата щипка, с която се отличава от своите събратя.