В навечерието на битката при Росбах през 1757 г. пруския крал Фридрих II заявил:
– В случай на поражение ще отида във Венеция и ще стана лекар.
На това един от приближените офицери на краля Карл Теофил Гишар, по прякор Квинт Цецилий (кралят дал такъв прякор на своя офицер в чест на един от любимите центуриони на Юлий Цезар, който се казвал Квинт Цецилий) се обадил веднага:
– Ето един роден човекоубиец.

След смяната на властта в Южна Африка епископ Дезмън Туту забелязал, че работата едва сега започва. Той поел тежката задача да председателства Комисията по правосъдие и помирение.
Ужасните разкази нямали край. Той слушал за страшни побои, изтезания с електрически ток, малтретиране на бременни жени…. Разказвали са му за хора, на чиито вратове са надявали „огърлици“ – нагорещи обръчи.
Ден след ден в продължение на две години епископа трябвало да слуша разкази, достойни за ада, които се извършвали в неговата страна. По това време един репортер го попитал:
– Защо се молите?
Туту отговорил:
– Ако аз почна деня без да се помоля, денят ми пропада. Отдавна съм разбрал, че за мен е полезно да ставам по-рано, за да прекарам един час в присъствието на Бога и да размишлявам над Словото. Този един час ме поддържа през целия ден. Даже се старая да имам два или три часа такова време. Когато се занимавам с физически упражнения, бягам известно разстояние, това време също използвам за молитва. Мислено си представям картата на света и пътешествам по нея, преминавайки от континент на континент. Разговарям с Бога за всичко, което става там. Но за Африка се моля особено много.
След молитвата Туту обличал съдийската мантия и сядал на един от столовете в комисията, която трябвало да допринесе за истината и помирението в страна с опустошени морални принципи.
Молитвата е сътрудничество с Бога. Съвместно правене на това, което Бог е искал да извърши на земята. Не трябва просто да се молим и да очакваме, че Бог ще направи всичко останало!
За успех в битката против злото човек трябва да се моли и да действа. Трябва да действа така, както това му се открие в молитва.

Би било подвеждащо да се мисли, че невежеството сред политиците е свойствено само за миналите епохи.
След Втората световна война в Африка и Азия възникнали държави начело, на които стояли хора, които умеят да стрелят и да командват по времена битка, но изобщо не са наясно с тънкостите на икономиката и политиката. Дори някои не се стремят да скрият това.
Например, министърът на финансите на Индонезия Сухарто казвал:
– Аз абсолютно нищо не разбирам от икономика, за това съм идеалния министър на нашата република. Когато тя правеше първите си крачки, аз бях първия й касиер. Тогава давах йени на килограм. Сега, всъщност, правя същото, но само с наша валута.

Млад самурай стоял с лък и няколко стрели в ръка и с поглед измервал разстоянието до целта. Минаващ край него монах му казал:

– Ти няма да се научиш да стреляш точно, ако се надяваш да коригираш пропуските си. В битка такъв случай рядко ще ти бъде предоставен.

Научи се да поразяваш целта от първия път и винаги помни, че имаш само една стрела.

В живота прави всяко нещо изведнъж, без да се надяваш , че после ще можеш нещо да поправиш.

Много рядко на небето могат да се видят, наред с обичайното слънце, няколко лъжливи светила. Те се получават от пречупване на слънчевата светлина в движещи се във въздуха ледени кристали.

Това явление се нарича паргелий. В миналото то се е смятало за предзнаменование на важни исторически събития.

Например, в „Слово за полка на княз Игор“ се описва, че над земята са засияли четири слънца. Това „предрекло“ настъпването на враговете и пленяването на княз Игор.

Три слънца появили се преди битката при Мортимерс Крос, едно от главните сражения на Червената и Бялата роза изплашили войниците. Бъдещият крал Едуарт IV ги убедил, че това е Светата Троица и Бог е на тяхна страна.