Един ден синът обменяше мисли с баща си. Лицето му бе напрегнато и изпълнено с очакване.

– Питаш ме кое е добро и кое зло, – бащата наведе глава и  се замисли.

– Да, – каза синът. – Много ми се иска да имам критерий за това.

Бащата насочи показалеца си към сърцето на сина си и каза:

– Добро е това, което дава на сърцето ти твърдост и спокойствие.

Наведе глава отново, след това повдигна очи, съсредоточи се и продължи:

– А злото те хвърля в съмнения, даже и тогава, когато другите те оправдават.

Влязъл мъж с момче в бръснарницата. Подстригали го, а после той казал:
– Докато подстрижете момчето ще отскоча до магазина.
Момчето било подстригано, но мъжът още не идвал. След като минало доста време фризьорът се обърнали към  детето:
– Кога ще дойде баща ти?
– Той не ми е баща.
– Как така? – попитал смаян фризьорът.
– Просто този чичко ме видя на улицата, дойде при мен и ме попита: „Момче искаш ли да се подстрижеш безплатно“?

Баща и син се разхождат край Кремъл в Москва. Синът внимателно оглежда Кремълските стени и пита баща си:

– Татко, защо са нужни тези високи стени?

– За да не могат да ги прескачат гадовете……

На детето не му стана много ясно обяснението на бащата, за това попита:

– А откъде са тези гадове? От вътре или от вън?

Това се случило по съветско време.

Студент от малка етническа общност писал на баща си:

„Здравей, скъпи татко! Моля те да прибереш колата ми. Аз повярвах в Исус Христос и сега се срамувам, че всички идват в събранията с автобус, а аз с кола….неудобно е, един вид отделям се от тях….“

Много скоро след това студентът получил следния отговор:

„Здравей, скъпи синко!Ние тук с роднините се посъветвахме и решихме да ти купим автобус – пътувай като всички…“

Един младеж се подигравал на баща си и майка си, наричайки ги глупави и изостанали старци. Слушайки го, неговия приятел му казал:

– Всеки може да се излъже в представите си за даден човека. Мислех те за умен, но ти си глупав човек. Какво добро може да се очаква от теб, та ти си техен син?

Присмехулникът замълчал засрамен. Всички, които го познавали, започнали да се отнасят към него с пренебрежение.

Достоен за презрение е този човек, който не уважава родителите си и им се присмива.

Неблагодарните синове и дъщери са наказани от присмехите на потомство им.

Ако се замислим какво сме направили за нашите родители, ще бъдем поразени от неизмеримостта на нашия дълг към тях.

Приемете родителите си такива, каквито са в старостта си и не се огорчавайте от тях. Даже ако се нарушат умствените им възможности, бъдете снизходителни към тях и не ги пренебрегвайте, когато сте в пълнотата на силата си!