В картините на Джеф Роуланд  главното действащо лице е дъждът. Любовта под дъжда съвсем не се оказва студена. А вие как мислите?

Джеф Роуланд казва, че неговите картини не са само визуални картини, във всяка от тях има скрит смисъл, история и вдъхновение. Всички негови картини са пропити с романтика. Чувствата между влюбените още по-силно се усещат на фона на дъжда. Горския пейзаж…….и тяхното уединение.

В своето творчество художникът експериментира с много материали. Гравира, печата и рисува, но винаги се връща към маслените бои. Когато бил дете баба му използвала маслени бои и той още тогава бил очарован от тях.

С особено вдъхновение рисува дъжда. Когато вали той непременно прави ескизи. Гледайки картините му може да видите как дъждът отскача от земята, от тавана на автомобила, отразява се във фаровете на приближаващите коли и фенерите….

Когато бил малък, баба му често му повтаряла:
– Ще дойде ден и ти вече ще си голям. Когато ти стане тежко иди в църквата. Там ще ти олекне.
Минали години. Момчето пораснало. Живота му бил тежък и труден. Тогава си спомнил думите на баба си и отишъл в църквата. Непознат се приближил към него и наставнически му казал:
– Не дръж и двете си ръце така.
Дребничка женица прибягвайки край него строго замърморила:
– Не стой там!
Трета направо му закрещяла:
– Как можеш да се обличаш така?
Отзад го подръпнали:
– Неправилно се кръстиш.
Накрая при него дошла една жена и му казала:
– Трябва да излезете от църквата. Купете си книжка, в която е посочено как да се държите тук и тогава елате пак.
Излязъл човекът от църквата. Седнал на пейката и горчиво заплакъл. Изведнъж чул глас:
– Какво ти е, дете, защо плачеш?
Повдигнал човекът просълзеното си лице и видял Христос. Тогава с болка запитаният отговорил:
– Господи, не ме пуснаха в църквата.
Исус го прегърнал и му прошепнал:
– Не плачи, мен отдавна не ме пускат тук.