Такава самота за много изглежда най-лошото нещо, което може да им се случи в живота.
Кризата идва, когато децата пораснат и напуснат дома на родителите си.
Ако любовта между вас е преминала и не сте успели да установите приятелство по между си, тогава тази криза може да се окаже фатална за вашето семейство.
А ако между вас има все още топла и любяща връзка, то такава „самота“ е като втори меден месец.
Ако вече сте пенсионер, децата ви живеят самостоятелно, нямате никакви ангажименти пред себе си, то този период от живота ви може да стане по-добър, а не най-лошия в живота ви.
Сега вие можете да се занимавате с това, което желаете. Да отидете в друга страна на екскурзия или за по-дълго време……, да се наслаждавате на живота.
Ако самотата ви дразни, в такъв момен най-добрия начин да запазите семейството, е да намирате всякакви пресечни точки на желания, интереси,…
Често в този период събират внуци с баби и дядовци, които обичат малчуганите повече от собствените си деца.
Семейните кризи са неизбежни, има ги и при най-благополучните двойки.
Всичко може да се преодолее, ако разбереш, че семейното щастие до голяма степен зависи и от теб. Ако помислите добре, ще усетите, че имате сили да съхраните любовта, радостта и мира във вашето семейство до края на живота си. Но всичко това можете да разбиете и на половината път, за това внимавайте!

Николина дала две годишната си дъщеря на свекърва си на село. Детето имало нужда от чист въздух и малко разнообразие, пък и възрастната жена много настоявала да ѝ погостува.
След седмица бабата разтревожено се обажда по телефон:
– Детето е болно!
Час след първото обаждане възрастната жена вече успокоена отново се обажда по телефона:
– Всичко е наред, но бихте ли си изхвърлили котарака нанякъде?
Бабата била в паника, докато момиченцето било при нея нито един път не се изходило по голяма нужда…. Едва по-късно жената разбрала, че момиченцето се е изходило, но заривало внимателно акото си в пясъка.
Чичи Вася, така се наричал котаракът им, няма на лошо да научи детето…..

Не искам света на възрастните, там винаги има неправда.
Искам Земята, която си направил Ти, а не хората.
Влючи моля те слънцето, защото у нас са изключили парното, а на баба ѝ е много студено.
Направи така, че никой да не плаче на Земята.
Бих искала да има рожден ден не само един път в годинта, а пет и това не е заради подаръците. Просто повече пъти искам да виждам татко.
Нека, когото погледна, да му се усмихвам…..

Дървена пешеходна пътека преминаваща през железопътната линия раздела живота на семейство Иконостасови на преди и сега.
В неделя 79 годишната Екатерина Герасимовна, както обикновенно се движела с двете си внучки 16 годишната Настя и 9 годишната Катя. Отивали на църква. Настя е инвалид по рождение и баба ѝ я возила в количка.
Както винаги, възрастната жена трудно бутала количката по дървената настилка, за да преминат от другата стрна на линията. Катя вървяла до тях.
Изведнъж инвалидната количка заседнал между изгнилите дъски. В това време от завоя с пълна сила връхлетял влак…..
Всичко, което успяла да направи възрастната жена преди смъртта си било да отблъсне внучката си настрани.
Бабата не оставила болната си внучка даже под колелата на връхлитащия влак.
Малкото селце Валентиновка, отдавна сляло се с научния град Каральов, от всички страни е стеганато от многоетажни сгради. Въпреки това, тук още се усеща провинциалния селски дух.
Домът на Иконостасови е малък, един от най-старите в селото. Семейството живее тук от векове.
Всички съседи са в шок от случилото се. Всички са познавали и обичали Екатерина Герасимовна и нейната внучка. Наричали ги двете Кати. Имало и две Насти, едната по-голямата внучка, а другата снахата.
Двете жени, младата и старата се грижели за семейството. Единственият работоспособен мъж, син на Екатерина Герасимовна и мъж на Настя  починал от рак преди четири години. Оставил децата си сираци, а жена си вдовица.
Неговата първа жена, майката на по-малката Настя, напуснал семейството след раждането на дъщеря му, която имала детски церебрален паралич. До появяването на по-голямата Настя за детето се грижила бабата. След случилото се Настя с малката Катя, пред очите, на която станала страшната трагедия, останали сами. От голямото семействосега са само те и парализираният дядо.

Само на три години, но е сериозен млад мъж. Баща му почина при автомобилна катастрофа и той веднага взе властта в дома в свои ръце.
Седеше в кухнята и гледаше как лела му и баба му пържат палачинки. Изведнъж той заговори:
– Това са моите палачинки! Аз първи ще ям от тях! Ако някой яде без мен ще го накажа.
Пърженето свърши и палачинките бяха сложени в една чиния. Трябва да започне и самото ядене с ароматен мармалад, но на нашия „мъж“ му се доходи до тоалетната. Поглежда към масата и казва назидателно:
– Аз няма да бъда тук, трябва да се заема с една важна работа, но всички палачинки ще преброя. Не си мислете, че без мен ще можете да ядете.
Приближава към масата и брои:
– 1,2,5,8,14,23,30. Гледайте да не пипате нищо докато дойда.
Докато беше в тоалетната, лелята изяде една палачинка. Идва малкия диктатор и от вратата крещи:
– Как посмяхте да изядете палачинка без мен?! Сега  заслужавате наказание!
Казват му:
– А ти добре ли преброи палачинките?
А той се усмихва хитро и казва:
– Колко сте глупави! Аз съм малък и не мога да броя! Само обърнах горната палачинка….