Математиците са създали метод за анализ на литературните стилове и схема на взаимното влияние на писатели въз основа на използването на функционалните думи. Установено е, че разнообразие от стилове, с течение на времето се увеличава с увеличаване на скоростта.
537 текста от английски автори, живели от 1550 г., които имат минимум пет произведения, изследователите са почерпили от библиотеката „Гутенберг“.
За качеството на литературния стил математиците са използвали характерните особености на използваните от автора служебни думи, като to, than, it, if, but, do, be т. н. Те са думи, които служат за свързване на граматични изречения, предлози, спомагателни глаголи. Използването само на функционалните думи в анализа е позволило да се сравнят произведения от различни жанрове, които са много различни по между си лексикално.
Анализирани били 307 думи. Авторите не отчитат контекста, освен това не са отделени различните думи, които се пишат еднакво.
За всеки писател учените са отделили най-статистически значимите сходства в стила на дадения автор с другите и направили графика на взаимните влияния.
Както се очаквало, на авторите голямо влияние са оказали текстовете на непосредствените предшественици.
Неочаквано било, че разнообразието на отделните стилове е нараснал бързо с увеличава на времето.
Изследователите обясняват това, че броят на ранните текстове са сравнително малки, и повечето от тях се четат от всички членове на „литературния отдел“,  по този начин писателите се поставят в едно „стилистично поле“. При увеличаване на произведенията, писателите четат само някои от тях, които са малка част от общото количество. А това е спомогнало за увеличаване на стилистичната фрагментация на литературата.

На 19 март 1474г. в Венеция за първи път в света е бил приет закон за защита на авторските права и изобретения. Това е първият закон, който е гарантирал защита на авторското право. В него се е признавало „морално право“ и изключително право за използване на изобретението или творбата от автора за ограничен период от време.
През този период във Венеция живее и твори Леонардо да Винчи. Творчеството му включва не само картини и скулптори, но и прототипи на съвременния танк, скафандър, въртолет, парашут….
За съжаление великият художник и изобретател, не е могъл да се възползва от преимуществата на този закон. Възможно е ученият да се е боял от църквата, която с голямо подозрение се е отнасяла към всякакви нововъведения.
През Средновековието предшественици на авторското право са били така наречените привилегии. Обикновено те се давали от монарха на автора. Привилегията била свързана с правилата и начина на разпространяване на литературните произведения на наградения автор.
Но тази практика била рядко явление. Много учени и хора на изкуството считали, че да заявяват правата върху произведенията си е безсмислено и греховно. Според тях творбата или изобретението представлява малка частица от Божественото знание, изразено по осъществим начин.

Робот можеш да направиш от каквото си искаш. Например, роботът Belvedere, чийто автор е Andrew Wolff, е направен от прахосмукачка. Основното приложение на робота е, че забавлява семейството и гостите.

Роботът може да се движи и да избягва препядствията, за сметка на ултразвукови и инфрачервени сензори. Той може и да говори. На британски език роботът може да прави забележки, да разказва анекдоти, да предлага храна. На горната част на механизма се пренасят съдове с храна и напитки.

При натискане на специален бутон от робота се чува музика и той започва да танцува. Танцуването му е условно. Просто рязко потрепва в различни посоки. Особено впечатление прави пеперудената вратовръзка, която от време на време се движи.

За да направиш такъв робот сам са ти необходими: прахосмукачка, микропроцесор Arduino Mega, Adafruit WaveShield за възпроизвеждане и запазване на музиката, песни, усилвател на звука LM386 през високоговорителите, ултразвукови сензори и датчик-гама тонколони, серво за да се движи вратовръзката, регулатори на напрежението, ключове и бутони.

Това е тайнствена книга, написана преди 500 години от неизвестен автор, на непознат език, с несрещана досега азбука.

От както е открит ръкопаса, много са се опитвали да го разшифроват, но до сега никой не е постигнал успех. Той е станал Свещеният Граал за криптографията.

Възможно е дадената находка да е мистификация или безсистемен набор от знаци.

Книгата е наречена на името на американският книковезец Уилфрид Войнич, съпруг на извесната писателка Етел Войнич. Книгата е придобил през 1912г..

Сега тя се съхранява в библиотеката за редки книги Байнеке в Йейлския университет..

Съвременни руски писатели са създали алтернативен учебник по литература, Всеки писател, участващ в създаването на учебника е избрал от училищната програма своя любим автор и е написал статия за него.
В учебника са включени 42 статии. Забележително е, че за Цветаева, Некрасов и Маяковски са били написани по две статии.
В издателството са отбелязали, че всички материали, освен статията на Максим Кантор за Маяковси, са написани специално за целта.
Учебника е написан с цел да допълни съществуващите учебници по литература. Одобрение на учебника от Министерството на образованието и културата за сега няма.
Питам се: „Ако нашите писатели се организират да създадат учебник по литература, доколко той ще въздейства на учащите се, за да прочетат поне едно литературно произведение от задължителните“?