Християнка от Швеция не може да намери работа като акушерка, защото в тази болница, където тя е работила, била уволнена заради отказа да съдейства при аборти.
Елионор Гримарк от град Екше, южна Швеция,  разказала, че ръководителите на местната болница са обещали да удължат договор ѝ, но когато тя отказала миналото лято да участват в аборт, ѝ била отказана работата. В друга болница, било договорено да поеме работата, но заради убежденията си и разногласие, отново я уволнили. Сега във всяка болница, не я приемат, макар че акушерки в Швеция недостигат.
– Всички ми казват, че ако не помагам при правенето на аборт, не мога да работя като акушерка, – казва Гримарк, позовавайки се на бившия си шеф и няколко потенциални работодатели.
Елионор е 37 -годишната съпруга и майка. Сега се налага да работи като обикновена медицинска сестра. Тя е подала жалба за помощ на шведския омбудсман за дискриминация спрямо нея.
Гримарк е разказала, че когато е усвоявала професията на акушерката, първата ѝ работа била да помага на новите майки. Те е осъзнала, че в Швеция така, както се практикува акушерството е в противоречие с религиозните ѝ убеждения.
– Знаех, че може да имам проблеми, – казва Елионор, – но се надявах, че ще намеря разбиране у работодателите, които ще ми помогнат и няма да тръгнат срещу съвестта ми. Но, за съжаление , аз бях изправен пред много негативно отношение и откровено нежелание да се реши проблема ми. Всички ми казваха: „В нашата клиника, няма място за хора с такива убеждения като вашите“.
Европейската конвенция за правата на човека предлага защита, която в Швеция е официално приета. Съгласно член 9 от Устава на Европейската конвенция за правата на човека се  забранява всяка пряка или непряка дискриминация, дават се равни права и възможности в областта на труда, независимо от религиата и вярата – особено по такъв чувствителен въпрос като този.
Резолюция от 2010 много силно влияяе  на начина, по който европейските съдилища по правата на човека могат да интерпретират Хартата на Европейската конвенция за правата на човека.
Европейска съдебна практика защитава религиозното проявление и подкрепя свободата на съвестта, което е потвърдено с решение на Европейския съвет относно свободата на съвестта на лекарите в ЕС.
Това е предизвикало сериозен дебат в Швеция, където жените имат право да направят безплатни аборти до 18 седмици, а в някои случаи и до 22. Някои смятат, че защитата на свободата на съвестта на акушерките би нарушило правата на жените за аборт, тъй като много жени, които желаят да направят аборт са изправени пред остър недостиг от медицински персонал.
Следва да се отбележи, че Швеция и Финландия са единствените две страни, членки на Европейския съюз, в които нямат ясна законова дефиниция на свободата на съвестта.
Резолюция 1763, приета от Европейския парламент на Европейския съюз на 7-ми октомври 2010 г., защитава свободата на съвестта на здравните работници. Тя съдържа следното изискване : „Нито един индивид, нито болница или друго лечебно заведение не могат да бъде подложени на натиск и дискриминация под всякаква форма за отказ да  се подпомага или асистира при аборти, да се стимулира спонтанен аборт, да се извърши евтаназия или изпълняват всякакви действия, които по някаква причина, водят до смъртта на човешки ембрион или плод“.
Швеция е обвинен в нарушаване на свободата на съвестта по няколко точки от Хартата на социалните права на ЕС. През март 2013 г. Европейската федерация на католическите семейни асоциации подала жалба до Европейския съюз и адвокатите на Гримарк се надяват, че това ще доведе Швеция в съответствие със стандартите на ЕС.
Гримарк се чувства отхвърлена от всички болници в Швеция за своите християнски убеждения.
– Вярвам, че животът започва при зачеването, – каза тя. – Аз не вярвам, че някой хора могат да решават да живее или да не живее  друго човешко същество. Вярвам, че всеки човешки живот е Божия план – план замислен преди да се роди.

Продължителен звън на телефон:
– Здравей, моля те, не затваряй!
– Какво искаш? Нямам време за приказки, казвай по-бързо!
– Днес бях на лекар …
– И какво ти каза?
– Бременна съм в четвъртия месец.
– Мога ли с нещо да ти помогна? Не искам никакви проблеми, абортирай!
– Казаха ми, че вече е късно. Какво да правя?
– Не ми звъни повече!
– Как така….? Ало….ало.
– Абонатът не отговаря. Моля обадете се ….
Изминаха 3 месеца.
– Здраевей, мъниче!
– А ти кой си?
– Аз съм твоя ангел хранител.
– А от кого ще ме пазиш? От тук няма къде да избягам.
– Много си интересен. Как я караш?
– Аз съм добре, но мама всеки ден плаче.
– Не се притеснявай, възрастните все от нещо са недоволни. Ти по-добре спи, набирай сили, ще ти трябват.
– А ти виждал ли си моята майка? Каква е тя?
– Разбира се, аз винаги съм до теб. Тя е красива и много млада.
Минаха още три месеца.
Жена мърмори под носа си:
– Какво ще правиш сега? Вече силно рита вътре…., втора чаша разлях…. и силен алкохол няма да ми помогне……
А някъде там вътре се обажда тихо гласче:
– Ангел, тук ли си още?
– Да, няма да те оставя.
– Днес на мама много ѝ е лошо. Цял ден плаче и се ругае сама.
– Не ѝ обръщай внимание. А ти готов ли си да видиш белия свят?
– Изглежда вече съм готов, но много се боя. Мама много ли ще се разстрои, когато ме види?
– Какво говориш, тя непременно ще ти се зарадва!? Нима може да не обикне такова мъниче като теб?
– Ангел, как е навън?
– Сега е зима. Наоколо всичко е бяло, падат красиви снежинки. Ти скоро ще ги видиш.
– Ангел, аз съм готов да ги видя.
– Давай малкия, чакам те!
– Ангел, много ме боли и се страхувам …..
Жената взе да охка и да пъшка:
– Ох, мамичко, много боли! О, помогнете ми ….., няма ли кой да ми помогне? Какво мога да направя тук сама? Помогнете, много боли…

Детето се роди бързо, без чужда помощ. Всичко ставаше накрая на града близо до последните блокове.
– Сине, – каза жената, надвесила се над новороденото, – не ми се сърди. Къде да отида с теб? Животът е пред мен. За теб няма значение, ти ще заспиш и това е всичко …..
– Ангел, къде отиде мама?
– Не зная, не се притеснявай, тя сега ще се върне.
– Ангел, защо гласът ти е такъв? Плачеш ли? Ангел, повикай мама, моля те. Тук е много студено.
– Не, момчето ми, аз не плача, така ти се е сторило. Сега ще я доведа. Ти не заспивай, викай силно!
– Но мама каза да спя и да не плача.
През това време в близкия пет етажен блок, в един апартамент, спорят мъж и жена:
– Не мога да разбера, на къде си тръгнала. На улицата е тъмно. Станала си нетърпима, откакто се върна от болницата. Не сме единствените, хиляди двойки са безплодни като нас. И те някак успяват да живеят са тази болка.
– Моля те, облечи се и да вървим.
– Къде?
– Не зная. Просто чувствам, че трябва да вървя. Повярвай ми, моля те!
– Добре, но това е за последен път. Чуваш ли ме, повече няма да тичам след теб, като куче на каишка.
Излязоха от входа. Жената вървеше с бързи крачки напред. След нея бавно пристъпваше мъжът ѝ.
– Скъпа, имам чувството, че вървиш по отдавна избран маршрут.
– Няма да повярваш, сякаш някой ме води за ръка.
– Плашиш ме. Обещай ми, че утре целия ден ще бъдеш в леглото. Аз ще позвъня на лекаря.
– Тихо ….чуваш ли, някой плаче?
– Да, от тази страна, чува се плач на дете!
Ангелът прошепна:
– Мъниче, плачи, силно викай! Твоята майка се е заблудила, но скоро ще те намери!
– Ангел, къде си? Виках те! Тук ми е много студено.
– Ходих да викна майка ти. Тя вече е наблизо.
Жената нежно промълви:
– О, Господи, но това наистина е детенце! То съвсем е замръзнало, да вървим по-бързо в къщи! Милият Бог ни е изпратил детенце!
Детето едва доловимо каза:
– Ангел, гласът на мама се е изменил?!
– Свиквай, мъниче, това е гласът на истинската ти майка!

Султанът на Бруней Хасанал Болкиах е обявил за въвеждането на жестоки наказания въз основа на ислямския закон.
Първата фаза на изпълнението на законите на шериата е започнала на 1 май.
В числото на новите мерки от наказания, предвидени от закона са пребиване с камъни до смърт за съпружеска изневяра, содомитски връзки и изнасилвания; отрязване на крайници за кражба; биене с камшици за извършване на аборт или употребяване на алкохол.
Смъртното наказание е предвидено за клевета срещу пророка Мохамед, богохулството и обявяването на лицето за немюсюлманин.
ООН вече изрази силно безпокойство по отношение на въвеждането на строги правила за наказанията в Бруней. Въведена в тази страна наказание в международното право, се класифицират като“ изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително третиране на личността“, подчертаха от ООН.

Китай и Индия са държави, в които по културни и икономически причини раждането на момче е по-желателно за родителите.

Това води до повече аборти, обусловени от половата избирателност.

Поради тази причина в Китай и Индия са приели закон, забраняващ да се открива пола на детето преди раждането му, по какъвто и начин да е.

Забраната имала малка ефективност, защото такива нелегални услуги били достъпни за всяко семейство.

Дони стоеше пред ниската сграда, където живееше Таня. Боеше се да влезе, защото не знаеше как ще реагира и какъв обрат можеха да вземат нещата. За него Таня се беше много променила и бе станала по-смела, с голям кураж. Как можа да направи всичко това сама.

Дони мислеше да се обърне и да си тръгне, да я остави, но искаше да се срещне с нея, за да разбере, защо го бе направила. Събра сили и натисна звънеца. Последва продължително мълчание.

– Кой е? – долетя нейният глас зад вратата.

– Дони.

Отново мълчание. Усети я, че се изненада. Резето щракна и вратата се отвори. Таня изглеждаше ужасно. Беше бяла като платно, с подпухнали от плач очи.  Косата й висеше на клечки, а дрехите й бяха размъкнати и смачкани.

– Здравей, – усмихна му се тя

– Здрасти, – начумерено поздрави Дони

– Искаш ли да влезеш?

– Да, ако може, – гласа му звучеше отчаяно.

– Разбира се. Заповядай! Искаш ли кафе?

– Не, благодаря. Как се чувстваш?

– Отвратително, – наведе глава Таня.

Настъпи дълго мълчание.

– Извинявай, – каза тя и се спусна към банята.

Дони по-скоро усети, отколкото чу, че Таня повърна. След малко се върна още по-бледа.

– От упойката е, предполагам, – каза той.

– От къде знаеш? – погледна го изпитателно и недоумяващо Таня.

– Научих ……

– Да, но …… Е, помогнаха ми малко.

– Не, – изкрещя той. – Защо ми причини това? Не мислиш ли, че и аз трябва да знам за това? Това бебе не е само твое, а и мое. Защо реши, че него искам? Защо не ми каза, а сама реши какво да правиш? Твоето поведение е отвратително и ме прави изключително нещастен…

– Нещастен? – погледна го учудено Таня.

– Естествено. Обичам те. Толкова много те обичам! Как можа да ти хрумне, че няма да искам детето?

– Искаш да кажеш, че би искал да родя това дете?

– Естествено, че исках. За нищо на света не бих се съгласил да го …. изхвърлиш, просто така. Защо не ми даде възможност да избирам? ….. Не искам да слушам никакви оправдания …..

– Няма да се оправдавам, – каза спокойно и отчетливо Таня. – Всъщност, направила съм нещо по-добро.

– Не те разбирам.

– А ми ….. отказах се от аборта. Когато влязох в операционната и легнах на масата,се замислих: „Какво всъщност правя“? След това станах и си тръгнах. Така, че все още съм бременна.

Дони приближи до нея и я прегърна. Притисна я силно до гърдите си и нежно я целуна. Той беше най-щастливият човек на земята.