Преди много години, когато светът бил още млад, през прерията текла живописна река. В нея се въдело голямо количество риба, а водата била чиста и сладка. Всички животни идвали тук на водопой.
Гигантски лос чул за реката и веднага дошъл да пие вода от нея. Но той пил толкова много вода, че скоро реката намаляла.
Бобрите се обезпокоили. Скоро нивото на водата спаднала близо до бентовете им. Ако така продължават нещата, скоро домовете им ще се разрушат.
Ондатрите също се развълнували. Какво ще стане с тях, ако реката пресъхне? Къде ще живеят?
Но най-много от всички се изплашили рибите. Другите животни могат да живеят и на сушата, ако водата съвсем изчезне, а те къде ще отидат?
Всички животни се опитвали да измислат начин, как да изгонят лоса от реката, но той бил толкова голям, че те не можели да му сторят нищо. Дори мечката се страхувала от него.
Накрая мухата казала, че ще ги избави от лоса. Всички животни започнали да й се присмиват и да я дразнят. Как може такава малка муха да изплаши такъв гигантски лос? Мухата нищо не казала, но на следващия ден, когато се появил лоса, тя пристъпила към действие.
Кацнала на предния крак на лоса и силно го ухапала. Лосът започнал да подскача и след всеки скок се получавала вдлъбнатина в земята, в която се събирала вода. Мухата прелетяла над гърба му и безжалостно започнала да го хапе навсякъде, докато той не изпаднал в ярост. Той се мятал по брега на реката, трескал главата си, удрял с крака в земята, издавал хрипливи звуци и сумтял, но не могъл да се избави от досадната муха.
Накрая лосът избягал надалеч и не се върнал вече при реката.
А мухата мила много доволна и горда със себе си.
Нека всички са наясно, че и малкият може да победи големия, ако има глава на раменете си.

В ръката на художник, камъни, тухли, малки буци въглища и речни камъчета са способни да преодоляват гравитацията и се нареждат в невероятни фигури. Някои могат да предположат, че е използвано лепило, но тук няма и милиграм от него. При Майкъл балансиращите елементи буквално се държат без никакво съдействие.
Детското хоби да се разхожда край реката и да събира камъчета е прераснало в мащабен арт-проект Gravity glue, на който  вече няколко години подред Майкъл Греб посвещава цялото си време. Неговата специализация е ленд арт, само камъни и нищо друго освен тях.
Като се разхожда покрай реки, езера и язовири, той винаги намира възможност да изгради от камъни, разположени във водата няколко сложни форми, пред изумените минувачи или хора дошли специално да наблюдават работата му. Малко са тези, които вярват, че няма трик, но Майкъл не използва никакви инструменти за укрепване на каменните конструкции. След като съгради поредната кула пред самите хора, се разсейват съмненията, които отстъпват място на възхищението и насладата.
Художникът обича да работят у дома си в Колорадо. Там той се е превърнал в местна знаменитост. Майкъл Греб  се отнася към гравитацията като към добър приятел, а тя е склонна да му отстъпи като на стар другар, защитавайки изящните фигури от камъни, като не им дава да падат или да се разпилеят на части.
Ленд арт не може да се счита за трайно произведение, въпреки че успява да преодолее гравитацията, скоро ще загуби формата си по въздействието на вятъра, дъжда и снега. Само на фотографии се съхраняват тези невероятни фигури, така че хората да могат да ги видят още веднъж и да им се насладят.

Съгласно замисъла, П-образната форма ще се появи на южния бряг на река Клайд  до Глазгоу.
През залива ще бъде построен плаващ път около, който ще се появят дву-и триетажни къщи, градски къщи, хотели, офиси, магазини, ресторанти и яхтено пристанище.
Речния град ще бъде екологично чист. Тук ще посади много зеленина, битовите отпадъци ще се събират със специална баржа, а колите на местните жители ще бъдат заменени с катери. Всеки дом ще има собствен док.
За да се придвижи из населеното място човек може да вземе под наем някакво плавателно средство.
Изграждането на града е в рамките на мащабната реконструкция на бреговете на река Клайд. Според предварителни изчисления построяването на града ще струва 30 милиона евро.
Експерти смятат, че проектът ще привлече вниманието на много инвеститори. Този град ще бъде една от основните атракции на Шотландия, както и център на стопанския живот на Глазгоу.

В Екатеринбург скулпторът Анатолий Вяткин създал паметник посветен на компютърната клавиатура. Той е открит на 5 октомври 2009 година.
Паметникът се намира на брега на река Исет. Той се състои от 80 клавиша, с тегло около 80 кг единия. Проектът обхваща площ 16 х 4 кв. м.
Цялото инсталиране по скулптура е трябвало да се прави под проливен дъжд, което не спряло и не попречило на работата.
Клавиатурата символизира обединението на комуникациите между Европа и Азия. Материалът, който е използван за реализация на проекта е „водоустойчив“ бетон. Инсталирането на скулптурата станало със специална техника. Сега жителите на града и туристите не сядат на тревата, а върху клавишите. Повърхността им е плоска и на всеки от тях са обозначени буквите и функционалните символи, подредени, като на стандартна клавиатура.
Монтажът на паметникът е част от уралската акция  „Дългата история на град Екатеринбург“. Находчиви граждани вече са откраднали няколко клавиша от паметника – – F1, F2, F3, Y, на клавиша Windows нанесли логото на Apple.
Над създаването на клавиатурата скулптора се е трудил повече от месец, а монтажа е станал за една седмица.
Имало е идея да се постави паметник на модем и компютърна мишка.

Дъщерята на един богат търговец обикнала беден момък. Бащата не искал и да чуе за такъв младоженец. За да спаси семейството си от позор, повикал на помощ магьосник. Дъщерята узнала за това и решила да избяга от дома си.
Била тъмна и дъждовна нощ. Девойката побързала за срещата със своя любим на брега на реката.. В същия час излязъл от дома си и магьосникът. Но момъкът го забелязал. За да отклони опасността от любимата си, храбрия юноша скочил във реката.
Магьосникът изчакал, докато младежа преплува реката, след което направил магия. Светнала мълния. Ударил гръм и юношата се превърнал в дъб. Всичко това се случило пред очите на момичето, което заради дъжда закъсняло за срещата. Момичето останало да седи на брега.
Тънкият й стан станал ствол на офика, а ръцете й  превърнали се  в клони се протегнали към любимия. През пролетта тя надява бяла рокля, а през есента рони във водата червени сълзи. Тъгува, че реката е широка и не може да я премине.
Така стоят на двата бряга двамата влюбени, като самотни дървета разделени от реката.