Издателство „Gefen Publishing“ е пуснало книгата „Всеки е бил някой“. Това по-скоро е произведение на изкуството, а не на литературата.
В книгата има 1250 страници, в които шест милиона пъти е напечатана само една дума „евреин“.
Според “ Ню Йорк Таймс „, замисъла на книгата няма да се приеме еднакво от всички.
Някои смятат, че нейният акцент се противопоставя на проекта за мемориала на Яд Вашем, където в „Книгата на имената“ са публикувани имената на 4,3 милиона евреи. Този списък имащ почти два метра височина бил представен в Освиенцим Биркенау.

Произведението си „Десетте малки негърчета“ Агата Кристи е смятала за едно от най-добрите си, но на много малко места е издадено с оригиналното си заглавие.
Основно романа се нарича „И никой не остана“, по последната фраза от известните броилки:
„Последният негър изглеждаше уморен,
той отиде да се обеси и никой не остана“.
Причина романа да не се появи с действителното си заглавие са американците. Те не могли да публикуват книга с такова заглавие.
По политически съображение, назоваването на книгата „Десетте афроамериканци“ някак не звучало добре.
Постепенно негрите в цялата книга, а в това число и в броилката били заменени с малки войници, дори малки моряци.

Сервантес 11 години писал единственото си голямо произведени за театър. Накрая пиесата била завършена.
В определения ден Сервантес се отправил към театъра. Той отишъл зад кулисите и се объркал. Служителите влачели декорите. Директорът се карал с касиера.
А в ъгъла седнал на един варел, някакъв човек тресково пишел върху куп листа, след което избягал.
– Кой е този? – попитал Сервантес. – Какво изобщо прави?
– А това е Лопе пише нова пиеса за вечерното представление, – отговорил запитаният.
Авторът на „Дон Кихот“, се завъртял на пети и дълбоко замислен напуснал театъра.
Неговият съвременник, Лопе де Вега  е написал в своя живот около 1500 пиеси, много от които все още не са слезли от сцената.