Отишъл Иван Петров в Бруклин в дома на една ясновидка мадам Уанг. Поискал да общува с наскоро починалата си съпруга Ана.
Мадам Уанг взела ръката му и започнала да медитира. Затреперала, затворила очи и с друг глас казала:
– Ваня, аз съм твоята съпруга Ана. Добре съм. Аз съм в рая. Тук всичко е много красиво. Има много цветя и плодове. Но моляте, побързай да ми зададеш въпроса си, защото небесните ангели ме викат…..
Иван Петров попитал:
– Аничка, къде и кой те е научил да говориш на английски?!

Тя продължи да върви като се вглеждаше в тревата. Край нея крачеше юноша доста източил се за годините си. Отдавна не бяха се разхождали заедно.

– Знаеш ли, след като се омъжих за баща ти, исках да имам дете. Но минаха три години, а аз още не можех да забременея. Много хора мислеха, че проблема е в мен и аз смятах, че е така.

Въздъхна и погледна вече порастналия си син.

– Не можех да си представя живота си без деца.

Болката, която беше изпитвала тогава се изписа на лицето ѝ. Приближи до едно дърво и затърси нещо по кората му. Засмя се и каза:

– Беше една нощ и аз не можех да заспя ….

Когато отдръпна ръката си от дървото, младежът се вгледа внимателно. Той забеляза букви, които едва се четяха: „МОЛЯ..“

– Не само децата обичат да дълбаят, – усмихна се тя.

– Какво е това? – попита синът.

– Молитва.

– За дете? – очите на юношата се уголемиха.

Тя кимна и прибави плахо:

– Дърветата по цял ден гледат към Бога.

Синът смръщи вежди.

– Знам, че това беше глупаво, но ……

Тя отново докосна дървото, погали го с длян върху издълбаното място и се обърна към сина си:

– Сега знаеш колко много са желани децата, а те често забравят това. Мислят си, че са бреме, а не сбъднато щастие.

Той приближи до нея и я прегърна.

Всеки от нас има нужда от светлина, за да можете да видите около себе си, за да се избегнат бъдещите препятствия.
Бог иска да осигури светлина за ума ни. Разбирането на думи и обстоятелства носи светлина за умовете на обикновените хора.
Бог иска да даде светлина на всеки един човек. Той иска да освети съзнанието ни с истината за това кой е той и коя е следващата стъпка за живота ни.
Ако се фокусираме върху Словото на Бога това ще ни донесе светлина в живота. Чрез Бога ще видите живота от различна гледна точка. Божието Слово ни дава посока в живота, То ни показва пътя, който Бог иска от нас да извървим.
Ако държите фенерче и искате повече светлина, за да виждате вашия път, вие трябва да предприеме следващата стъпка. Много пъти съм искала светлина, за да видя целия си път, но Бог ни дава достатъчно светлина само за следващата стъпка.
Един от най-добрите начини, да включите светлината на Божието Слово е да се молите. Искаш ли да видиш прекрасни неща от Божието Слово? Помолете Бог да отвори очите си за това, което той иска да направи през живота ти.
Той е готов да включи тази светлината.

Мракът пълзеше в ледената нощ и обричаше всичко на тъмнина. Тодор беше обзет от безпокойство. За първи път изпитваше съмнения.

Доктор Савов почука на вратата. Той често посещаваше приятеля си от детските години. Вратата бавно се отвори, но от нея лъхаше мраз и отчаяние. Тодор стоеше на прага, но явно присъстваше там само тялом. Очите му бяха хлътнали, а вечната му ведра усмивка се бе стопила.

Докторът имаше рижава коса, която покриваше с  изгубилия си цвета каскет. Дългото палто с жълти копчета, с което приличаше на адмирал, покриваше леко приведения му гръб. Той се опита да прогони ужасното настроение на приятеля си, когато бяха вече седнали край масата пред традиционната бутилка червено вино и съпътстващите я две чаши.

–  Тодоре, това е времето на съмненията за всички мъже. В телата настъпва промяна, която се отразява на ума. Мъжете вече не вярват в способностите си. За тях парите и престижът нямат вече същата стойност.

– И какво да правя тогава? – тъжно го погледна Тодор.

– Преживей по-спокойно този период, – успокояващо каза докторът. –  Ще дойдат и по-добри времена.

– Има ли лек за мен? – попита Тодор с тъжна усмивка.

– Да, – прозвуча бодро гласът на Савов. – Нарича се смелост, защото много трудно е човек да оцелее без нея в този безсмислен свят.

Когато съпругът ми шофира, често е склонен да се разсейва лесно. Постоянно му напомням: „Внимавай, гледай пътя!“ Когато човек е разсеян може да изпусне отбивката за селището, за което е тръгнал.
Някои от нас имат духовен ориентир. Когато се разсейваме духовно, губим Господа от поглед. Някои от нас са започнали по пътя към възстановяването, но все още тънем в мъката, вината, срама, навиците и болките си, а това ни пречи да се върнем обратно и да вземем правилната посока.
Спомни си как Петър  ходеше по водата? Докато той държеше погледа си върху Исус, правеше невъзможното. Но когато отклони очи от Исус и погледна надолу към водата, потъна. Причината, поради която някои от нас потъват днес е, че гледаме към проблема и обстоятелствата. Погледнете към Господа!
В продължение на векове моряците използвали полярната звезда за ориентир. Те биха могли да се движите на базата на нещо непроменящо се в живота им.
Ние също имате нужда от нещо, което не се променя в живота ни. Това изключва човешко същество, защото хората се променят. Трябва да има нещо, което не се променя. Разбира се, тези дни ние не се нуждаем от Полярната звезда, защото имаме GPS. Тъй като това устройство е свързано със сателит с неизменна отправна точка, тогава можем да разберем къде сме, къде трябва да отидем и как да стигнем до там.
Всеки се нуждае от GPS за цялия си живот. И това е Исус Христос! Докато всичко останало около вас се променя, Христос винаги ще ви бъде един и същ. Това е нашият фокус: „… трябва да държим очите си на Исус, който ни води и прави нашата вяра пълна“.