Известно е, че този лак при всеки майстор си има своите отличителни особености, които никой не може да повтори.

Много специалисти смятат, че упадъка в направата на цигулките се дължи на изчезването на боровия балсам и „драконовата кръв“ – прозрачна тъмночервена смола, разтворима в етерични масла. Твърди се, че старите майстори са добивали лак от сандалово дърво и шафран. Лакът и дървото са били най-важните компоненти.

Френският учен Жак Савар доказал, че скоростта на разпространение на звука в дървесина от ела превишава тази във въздуха 15 пъти. По-надолу в инструмента обикновено се слагало клен. Черното дърво се използвало за гриф…….

За два века почти напълно изчезнали „музикалните“ гори. За да се намери сега подходящо дърво, трябва да се обиколят пазарите и да се изкупят стари столове и пейки.

Каквато и „дисекция“ да са правили на старините цигулки, дори са ги и копирали, но досега никой не достигнал „приказното“ им звучение.

А нима може да се повтори това вълшебство?

Известно е, че тулските майстори могат бълха да подковат, а човек от Рязан е превърнал локомотив в грил. Влакът сглобен в стил стиймпънк, служи само за декорация, но е идеален за печене на месо.

Локомотивът-грил изглежда като истинска кована антика, събрана от части за автомобили, мотоциклети и влакове. Той се намира в дома на един от жителите на рязанските села, за това не е толкова лесно да се види.

Създателят на това необичайно съоръжение е направил няколко снимки и ги е изпратил за изложбата в Москва, защото транспортирането на този гигант е много проблематично.

В локомотива всичко е планирано до най-малките подробности. Едно от отделенията се използва за приготвяне на барбекю. В друго едновременно могат да се сложат 20 шишчета за печене на пилета и други големи парчета месо. Третото отделение се използва като обикновена печка. Печката в локомотива е изградена от тухли.

Майсторът препоръчва да се използват брезови и дъбови клони за горене, защото предават на месото допълнителен аромат. Трите на локомотива се използват за отдушници.

Ерик Йохансон е признат майстор на фотографията и фотошопа.

Използва всички възможни средства, за да направи от една фотография нещо потресаващо.

Нищо чудно, че е най-търсеният и високо платен сред фотографите в родината си.

Независимо, че моя съсед беше по-възрастен, ние бяхме приятели. Той беше майстор, дограмата си направи съвсем сам. Ако трябваше нещо да се изпили или да се пробие отвор, аз отивах при него. А ако нещо трябваше да се поправи в електрическата част той идваше при мен.
След банята в събота често сядахме и си приказвахме. Освен мен в цялото село идваха ту за помощ, ту за инструмент.
Веднъж отидох при него. А той замислен…и от време на време поглажда плешивото си теме.
Накрая каза:
– Знаеш ли, съвсем започнах да остарявам. Изглежда склероза ме е налегнала. Преди една седмица, някой взе брадвата на заем и обеща на следващия ден да я върне, но кой беше не помня. А брадвата я няма! Ако не ми я върне в скоро време, аз отивам на кино.
– Не се тревожи, – опитах се да го успокоя, – разпитай, ще я върнат.
– Ти какво, – замаха с ръце той, – нима не познаваш нашите хора? Ако призная, че съм забравил на кого съм дал брадвата, направо я отпиши. Ако беше някой друг инструмент, можех да взема от някой друг, но брадвата е нужна на всеки. Опитвах се да си спомня, прехвърлях минали събития в главата си, но не се сетих. Голям склеротик съм станал. Убий ме не помня! Не, да ходя и да питам, това ще влоши нещата. Тук трябва да се приложи друга стратегия психологическа. Ти за брадвата на никого не казвай, аз до довечера ще измисля нещо.
Дойде вечерта. Топла и спокойна лятна вечер. Всичко е толкова тихо, че се чува как котките мяукат и патките крякат от близката ферма. Изведнъж тишината се наруши от силния вик на съседа:
– Ей,,….ах ти! Ще даваш ли брадвата или не? Две седмици минаха, а за ден я взе! Аз всичко помня! Утре да я донесеш!
На сутринта му се извинили и му върнали брадвата.
Ето на това се казва психологическа стратегия!

Британския дизайнер Алекс Гарнет е известен като майстор на необичайна керамика, в която акцентира на забавното и оригиналното. Удоволствие за него е да изработва нови герои и необичайни предмети за бита.
Той е изработил сериа от керамични съдове, които изглеждат като топки, които не са напомпани. В случая изглежда Алекс Гарнет е мислел за националния отбор по футбол, баскетбол и ръгби.
Оригиналните керамични съдове приличат на топки за спортни игри и съвсем не са типични за съдове от кухненския шкаф. Разбира се, супа в тях няма да сипят, нито ще наредят котлет с гарнитура, но за салати, плодове и сладкиши това е добро място.
Такива съдове ще дойдат добре на баба и дядо, чийто внуци са спортисти или обичат да играят футбол с приятелите си.
Тези съдове могат да се използват за оригинални вази с цветя и икебана, но преди всичко те са за плодове и сладки.
Независимо, че Алекс Гарнет е завършил за дизайнер, да работи с керамика се е научил сам. оттогава той успешно започва да се занимава в тази област
Има собствено студио в Лондон. Изпитва влечение към изобразителното изкуство. Гарнет създава визуално ярки предмети от керамика, като се започне от аксесоарите в дизайна на интериора и се стигне до съвремените скулптори.