Кибритът е създаден през 577 г. от придворни дами, които попаднали във военна обсада в просъществувалото за кратко царство на Северен Ци. Очевидно дамите толкова много страдали от липсата на прахан, че се принудили да измислят друго средство за палене на огън.

Първите кибритени клечки са изработени от сяра.Един човек измислил метод за напояване на чамови пръчици със сяра и съхраняването им за бъдеща употреба.

При съвсем леко докосване те избухвали в пламъци. Получавал се малък пламък подобно на влакнестите израстъци на царевичния кочан.

Това чудодейно нещо някога било наречено „носещият огън слуга“. По-късно когато се превръща в обект на търговска размяна, името му се променили на „пръчка с огнен връх“.

Първите появили се кибритени клечки в Европа са също със сяра, което говори, че изобретението е пренесено от Китай.

Сярата и до днес се използва при производство на кибрит, въпреки че през 1830 г. във Франция и Германия започнали да използват смес от жълт фосфор, сяра и калиев хлорид.

Никофор и Драгой почти всека вечер се срещаха пред шахматната дъска. Това се беше превърнало като своеобразен навик и за двамата. Играеха много добре и бяха почти равностойни. Поделяха си победите и загубите.

Тази вечер бяха изиграли само две партии, но бързо загубиха интерес към играта. Проблемите, които ги бяха притиснали през деня и мислите свързани с тях, ги разсейваха и двамата бъркаха постоянно.

Никифор бутна фигурите и се засмя:

– Стига, и двамата не мислим! Ще донеса нещо да се почерпим.

След малко се върна с бутилка червено вино и две чаши. Двамата дълго стояха и мълчаха пред пълните чаши

Накрая Драгой отпи от чашата си и каза:

– Може би си чувал за Турчина?

– Да, – потупа с длан коляното си Никифор. – Бил е конструиран от Волфганг фон Кемпел през 1769 г., но това по-скоро е било прикритие на истински шахматист, който е играел с желаещите.

– А знаеш ли, че през 70 години на 19 век се появил във Великобритания автомат „Мефисто“, – продължи съвсем сериозно Драгой,- конструитан от Чарлс Гъмпел. За разлика от Турчина, той нямал скрит оператор и бил управляван от разстояние с електромеханични средства.

– А чу ли за доктор Фикс? – попита Никифор.

– Да , но доктор Фикс е механична кукла, – засмя се Драгой, – и познава тайните на шахмата така, все едно тази игра е измислена от нея.

– Навлекли му бяха оранжев костюм, зелена папионка и син цилиндър, – допълни Никифоров. – Пак беше на панаира и приканваше желаещите да изиграят една партия шах с него само срещу четири лева.

– Ха-ха-ха-ха, – смехът на Драгой изпълни стаята.-  Видях го как малниеностно се разправяше с противниците от мъжки пол, но с дамите беше истински кавалер и оставяше те да го победят.

– Е, това го превърна в знаменитост – леко се усмихна Никифоров.

– Чух, разправят, че това панаирно представление няма да продължи дълго, – каза Драгой.- Разказваха, че Михо, побеснял. Нахалната кукла го победила само с пет хода. Михо извадил пистолет, този дето му бяха дали, нали е пъдарин и преди някой да успее да го спре, стрелял право в гърдите на куклата. Гърмежите уплашили присъстващите, а Михо изчезнал.

– Аз бях там, – каза Никифор, – След като успяхме да изтеглим куклата отзад в стаята видяхме, че от дупката, където бе минал куршумът се появи струйка кръв. Някой дръпна едно лостче отстрани и доктор Фикс се отвори като съркофаг.

– Навярно вътре е бил трупът на истинският шахматист, който е играел? – попита Радой загадъчно.

– Да, това беше Симо, – каза Никифор, – който за да издържа семейството си, приел да участва в тази шмекерия.

– Намерили ли са му добър заместник? – попита Радой.

– Не! Рачо го замести, но той не е толкова добър – каза Никифор.

– Е, доктор Фикс ще залезе като атракция на панаирите, – махна с ръка Радой.

През 1698 г. Петър Велики в продължение на четири месеца учил в Англия корабостроене. Там той стоял настрана от удоволствията и развлеченията, въпреки, че много придворни дами искали да се харесат на великия монарх, желаели да му подарят любовта си. Това се отдало само на Летиция Крос, с която имал кратковременна връзка.

Преди да напусне Англия Петър Първи чрез Меншиков подарил на възлюбената си 500 гвинеи – 4000 рубли. Актрисата била недоволна от изпратените пари и се оплакала на Меншиков от алчността на царя.

По-късно Меншиков и Петър разговаряли:

– Да не си мислиш, че аз съм такава стипца, като теб? – попитал царя. – За 50 гвинеи много хора служат при мен с усърдие и ум, а тя зле ме обслужи.

– Каквато работата, такова и заплащането, – казал Меншиков.