Ние трябва да правим разлика между това, кокво да носим и какво не. Никога не трябва да носим бремето на греха и съмненията, но има и такива, които Бог ни възлага и не прави сметка да ги сваля от нас. Той иска да ги възложим на Него.
Ако се хванем да работим за Господа и се откъснем от Него, губим контакта си с Него, чувството за отговорност ще ни угнетява, ще ни притиска към земята, така че дъх не можем да си поемем.
А ако ние възложим на Бога, това, което е сложил на раменете ни, Той ще премахне от нас чувството за отговорност, но вместо това ще ни даде представа кой е Той.
Много работници са се захващали за работа смело и с добри намерения, но ако не са имали истинска близка връзка с Христос, много скоро няма да могат да издържат на напрежението. Те не знаят какво да правят с товара си. Влачат го на гърба си навсякъде и разбира се, се уморяват.
А хората казват:
– Така добре започна, а завърши толкова печално.
„Възложи на Господа товара си“, не го носи сам, а го предай на Бога заедно със себе си. Тогава бремето ти ще изглежда по-леко, защото няма да гоносиш вече сам. От него не можете да избягаш далече, но поне ще ти е по-леко.

В едно село пожар унищожил няколко двора. На следващата сутрин забелязали някаква тъмна купчинка оцеляла до оградата, приличаща на обгорена шапка.
Някой неволно докоснал купчинката и от нея избягали пиленца.
Квачката се опитал да запази пиленцата от огъня, но не осъзнавала опасността. Тя разпростряла крилете си над тях и изгоряла, но пиленцата останали живи.
Така и Исус Христос като „квачка прибира пиленцата си под крилете си“, за да ги защити от Божия гняв. Огън се излял върху Исус на Голготския кръст, но тези, които са се укрили под крилата Му, ще оцелеят.
Кръста на Христос олицетворява силата на Божия гняв към греха, но и безкрайната Божия любов към грешника. Неговата смърт е основа на надежда ни, обещанието за нашата победа.
Исус Христос дойде да спаси грешните хора. Той дойде, за да утоли гнева на Бога, да изкупи хората от Сатана, да триумфира над ада и смъртта. Пред него лежеше само един начин, чрез който можеше да направи това – пътя към Голгота.
Бог наистина ни обич. Голгота е отговорът на тази любов. Човек обича „по заслуги“, а Бог по „благодат“.

Едно американско семейство гостувало в един дом. Домакинът представял семейството си като говорел на английско-български език:
– Итс май син.
Американците ахнали:
– Наистина ли?
Работата била в това, че думата „син“ на техния език се превежда като „грях“. Така те помислили, че синът на домакина е плод на някой негов грях.

Има такива моменти в живота ни, в които търсим само развлечения и не разбираме, че се намираме в голяма опасност.
Ние се отдръпваме от Бога за да търсим наслаждения и удоволствия дотогава, докато не пожънем последствията от нашите решения.
Разбира се, в такива случаи искаме да избягаме или да се скрием някъде. С голямо усърдие и труд търсим някакъв изход.
И в повечето случаи не правим правилния избор. Запомнете, това ваше решение и избор са ви довели до такова състояние.
Мислиш си, че не може да бъде по-лошо от това. Чувстваш силна болка ….. и страх.
Накрая осъзнаваме и чувстваме, че няма вече изход. И тогава се борим със всички сили…. и ни се струва, че всичко е напразно.
Накрая грехът ни надвива и жестоко ни наранява…..
До тогава, докато не извикаме към Бога! И тогава печелим битката, но това не е наша заслуга.
И едва тогава разбираме, че Бог никога не ни е напускал. Той ни обича и иска да излекува дълбоките ни рани.
Той ни казва:
– Ти си мое дете. Никога не се отдалечавай от мен. Не ме оставяй и аз ще бъда с теб навсякъде, ще те пазя и ще ти помагам!

Веднъж един свещеник разговарял с мъж, който редовно посещавал църквата, но си позволявал различни грехове. Разговорът бил много сериозен. Мъжът казал:
– Аз много вярвам в Бога, значи съм вярващ.
Свещеникът му възразил:
– Тогава бесовете са още по-големи вярващи. Те знаят, че има Бог! А вяра без дела е мъртва.
Човекът се замислил и изведнъж си спомнил част от Писанието.
– Аврам се оправда чрез вяра ….. Пренесе сина си в жертва…..
И радостно добавил:
– Да, ще те принеса в жертва и ще се оправдая чрез вяра!