В немския Институт Хассо Платнер е преставен опитен образец на устройство, което може да телепортира обекти на разстояние с помощта на 3D-печат.
Устройството е наречено „Скоти“ в чест на оператора на телепортационата система от сериала „Star Trek“.
Принципа на работа на системата е много прост. Първият 3D-принтер MakerBot Replicator цифровизира обект с помощта на фотокамера, унищожава го и изпраща криптирани инструкциите на втори принтер, който отпечатва обект на друго място. „Скоти“ действа на пластове. Фрезмашината в принтера разрязва обекта на слоеве само след като се изпраят снимките на втория принтера.
Потребителят трябва само да постави обекта в системата, да избере получател и да натисне бутона „премести“. Инженерите подчертават, че целта на проекта е запазване на уникалността на нещата. Унищожаването на обекти, които приятели споделят помежду си, повишава тяхната емоционална стойност.
Една от главните технологични задачи на системата е борбата с пиратството. Развитието на 3D-печата води до това, че схемите на направените обекти могат нелегално да се разпространяват, а вещите да се възпроизвеждат. Унищожаването на оригинала гарантира, че дадената вещ при продавач веднага изчезва, щом тя попадне при купувача.
Възможности да се съхрани прототип за сега са ограничени. „Скоти“ работи само с пластмаса, и е боядисан в черно, за увеличаване на контраста. Напредъкът в областта на 3D-печата ще бъде разширението на асортиментите на обектите, подходящи за такава телепортация.

В края на първата среща, млад мъж придружава любимото си момиче. Окуражен от нощта, той се решава на първата целувка.
В атмосфера на доверие, той опира ръка на стената, усмихва се и ѝ казва:
– Скъпа, какво ще кажеш на прощална целувка?
В ужас тя отговаря:
– Да не си луд родителите ми ще ни видят?!
– Е, хайде! Кой ще ни види в такова време?
– Не, моля те. Представете си, ако ни хванат?
– Не ставай смешна, няма никого наоколо, всички спят.
– В никакъв случай! Това е твърде рисковано!
– Моля те! Толкова много искам да те целуна.
– Не, не, не. И аз те обичам, но аз просто не мога!
– О, да можеш. Моля те!
– Не, не. Не мога.
– Моля те! …
Изведнъж светва лампата на терасата и се появява сестрата на момичето по пижама и с разрошени коси. Със сънен глас сестрата казва:
– Татко каза, да се пребираш и да му изпратиш въздушна целувка. Ако искаш и аз мога да направя това. И му кажи, да не е полудял, нека си махне ръката от бутона на домофона!

Органът е най-големият по размери музикален инструмент. И въпреки, че има клавиши, той е духов инструмент.
Интересно е, че той води началото си от флейта. В Антична Гърция била на мода така наречената флейта на Пан. Тя представлява съединяването на няколко флейти с различна големина. Да се свири на нея било много трудно, защото не достигал въздух от белите дробове. И хората измислили да качват въздух в инструмента чрез мехове.
По-късно за това почнали да прилагат водна помпа. Новият инструмент започнал да се нарича хидровлос или воден орган.
В 1 век до н. е. били изобретени клавишите за органа. Първоначални те били огромни и тежки. Музикантът трябвало да ги удря с юмруци в кожени ръкавици.
Няма два еднакви органа. Всички те са направени по индивидуален проект. Вътре в органа, като в дом има стаи, стълбища и тавани. Преди столетия по време на свиренето вътре в „дома“ работници ръчно са задвижвали огромни мехове, сега това правят електромоторите.
В органа им голямо количество тръби, в някои дори повече от хиляди. Те се различават и по размер. Височината им варира от 10 мм до 10 метра.
Да се свири на този инструмент е доста трудно, защото той има няколко клавиатури, бутони, превключватели, лостове и даже педал за крака. Ето защо до изпълнителят почти винаги седи помощник.

С нея можете да създадете триизмерни пластмасови модели, художествени изделия и много други. Пластмасата се втвърдява практически мигновено, което ни дава възможност да рисуваме пространствени фигури в реално време. Цветовата палитра на пластмасата реализира най-ярките творчески фантазии.
Тази писалка се използва много просто. В устройството е поставен специален нит от АВS-пластмаса, която се нагрява, когато се натисне бутон и през дюзата се екструдира сместа. Пластмасата се втвърдява мигновено и образува желаните пространствени форми.
Външно устройството прилича на дебел флумастер. Има малко тегло и ергономичен корпус. С негова помощ много лесно се създават шедьоври. За да го използваш не ти трябва специално обучение. Просто вземи писалката и твори! Нужни са ти само желание и пластмасата за 3D-моделиране.
Вие ще създавате обекти, като рисувате в пространството. За полета на вашата фантазия няма да има ограничения. Ако умеете да рисувате, можете да започнете по-сложни композиции, а ако не умеете, писалката ще ви научи на това.
Чрез 3D-писалката можете да изкарате пари, като моделирате забавни фигурки, авторски украшения, различни пластмасови детайли, макети, различни прототипи или всичко, за което хората са склони да платят. Важно е да има талант, художествени умения и търговски усет.
3D-писалката е отличен подарък дори за дете. Тя ще му достави много радост. С нейна помощ то ще „рисува“ реални вещи, които ще може да докосва с ръка.

Джеймс Томсън бил британски философ. Той е живял през 20 век. Неговият най-забележителен принос е парадоксът, известен като свръх загадката „лампата на Томсън“.
Под свръх загадака разбираме безкрайни последователности, които се случват в определен ред в ограничено време.
Ето и самата задача. Има лампа с бутон. При натискането на бутона се включва или изклюва светлината. Ако всяко следващо натискане на бутона става за два пъти по-малко време, отколкото предишното, ще бъде ли включена или изключена светлината, след зададения промеждутък от време?
Благодарение на природата на безкрайността, не е невъзможно да се знае дали светлината е включена или изключена, тъй като последно натискане на един бутон, просто няма. За всяко време, най-малко за две или десет минути, ще трябва да кликнете безкраен брой пъти.
Свръх задачата била предложена за първи път от Зенон Елейски, а Томсън довел тази задача до парадокс.
Някои философи като Пол Бенасерав твърдят, че машини от рода на лампата на Томсън като минимум логически е възможна.