Когато видим хлебарка изтръпваме и сме готови да я убием. А какво ще стане ако всички хлебарки унищожим с един замах? Нужни ли са изобщо тези гадини?

Експерти от Университета на Тексас в САЩ, са обяснили, че при внезапното изчезване на 5000 до 10 000 вида хлебарки на Земята ще има много по-сериозни последици, отколкото от един мръсен апартамент.

В света, насекоми са важен източник на храна за птици и насекомоядните бозайници като мишки и плъхове. Даже хора в някои части на света се хранят с тях.  Разбира се, нито едно от тези животни не разчита само на хлебарките, като източник на храна и хлебарките няма да умират, но техният брой значително ще намалее.

Но има и видове, като паразитните оси, които паразитират на яйцата на хлебарките. Те са напълно зависими от хлебарки и могат да изчезнат.

Дори да игнорираме по-горе казаното, изчезването на хлебарките ще наруши много важен за всички нас процес, наречен кръговрат на азота.

Повечето хлебарки се хранят с гниеща органична материя, така те улавя много азот в себе си. Консумиралите хлебарки освобождават азот с изпражнения, които попадат върху почвата и се използват от растенията.

С други думи, изчезването на хлебарките ще има много по-голямо въздействие върху благополучието на горите и косвено върху всички видове, които живеят там.

Всичко това за пореден път доказва, че всеки незабележим и малък представител на планетата Земя играе важна роля във веригата на живота и ние не можем да минем без хлебарките.

Именно хлебарките заедно със скорпиони са оцелели при ядрените опити.

Норвежките власти съобщават, че броят на продажбите на електропревозни средства в страната през 2015 се се увеличили значително.

Повече от 26 хиляди електромобила са били продадени в Норвегия, включително 9000 коли, оборудвани с водородно захранващи блокове, при общия брой на продажбите 150,7 хиляди автомобила.

Лидерите на продажбите са автомобилите BMW i3, американската Tesla Model S, френската Renault Zoe, немски Volkswagen Golf и японската Nissan Leaf.

Причината за увеличените продажби на електромобили и други екологично чисти автомобили е отговорното отношение на норвежките власти и норвежкото население по отношение на околната среда.

Държавата също насърчава притежателите на такива автомобили. Отделя им се безплатен паркинг и им разрешават да пътуват в лентите, предназначени за обществен транспорт.

Полицаи са задържали група лица, занимаващи се с набиране на нови бойци, които са готови да постъпят в Ислямската държава и желаят да вземат участие в бойните действия в Сирия.

С такова обвинение, в Белгия са били арестувани десет човека, които са успели да изпратят в Сирия доста желаещи да станат бойци на Ислямската държава.

От задържаните били иззети компютри и мобилни телефони, които се изследват от експерти.

Трябва да се отбележи, че Белгия е една от водещите страни по брой на граждани, станали бойци на Ислямската държава, действащи на територията на Ирак и Сирия.

Страхил стоеше на края на детския басей и се страхуваше да скочи. Той беше само на три години и половина.

Майка му беше във водата и го подканяше:

– Хайде, скачай. Няма нищо страшно. Да знаеш колко е хубаво във водата.

Страхил се дърпаше и бе отстъпил една крачка назад. Уплашено гледаше водата и не мърдаше.

– Трябва да те бутне някой, за да направиш нещо рисковано, – започна да натяква майка му. – Нямаш никаква решителност и активност. Ако бе някое друго дете, отдавна да бе скочило.

Подканянията и увещанията продължиха тридесет минути. Най- накрая Старахил скочи във водата. Той усети, колко е хубаво във нея и раздвижи даже ръце и крака.

Това не бе единствения случай, в който Страхил проявяваше несигурност и страх. Родителите му постоянно мърмореха след него:

– Ако не бъде подтикван непрекъснато, нищо няма да направи сам. Отглеждането му  е толкова трудно.

Страхил растеше, а това се повтаряше отново и отново. Трябваше да бъде убеждаван и подтикван, за да ходи на училище, да тренира някакъв спорт, да бъде с приятели на празниците и да отива на купони.

Минаха години. Страхил беше младеж на двадесет години, но още живееше при родителите си и нищо не правеше сам. Очакваше хората да му кажат какво да направи.

Дядо Петър реши сериозно да се заеме с младежа. Често говореше с него. Насърчаваше го сам да взема решения, да си поставя задачи за деня и седмицата. Страхил много се ентусиазираше, но всичко приключваше веднага, щом се разделеше със стареца.

Забравяше какво са си говорили или загубваше листа, на който бе записал някои „важни“ неща.

– Всъщност нищо не мога да направя самостоятелно, – оплакваше се Страхил на дядо Петър. – Все някой трябва да ме тика и да ми напомня, какво е нужно да направя.

– Но ти правиш толкова много други неща, за които никой не ти казва нищо, – възрази веднъж дядо Петър. – просто не си ги забелязал.

Страхил го погледна изненадано и се замисли. Почеса се по главата и попита:

– Ясно, а сега кажи ми как да се преборя с това?

– Много просто, – засмя се старецът, – започни да записваш нещата, които правиш, без някой да те кара.

– Ще пробвам, – засмя се младежът, макар че не беше сигурен до колко може да му помогне това.

Всяка вечер Страхил започна да отчита нещата, които бе направил самостоятелно, без „напътствия“. След една седмица броят на тези действия започна да расте.

Младежът започна да се чувства по-самоуверен.  Откри нови заложби в себе си. Започна да усеща, че и той е способно човешко същество.

Тази риба не е отровна по природа.

Тя събира в себе си токсини, когато се храни с отровни черупчести и морски звезди.

Ако при раждането си, тази риба се постави на неотровна диета, то съдържанието на тетродотоксин в нея ще бъде нула.

Без своите токсини тази риба ще си остане една от вкусните риби, но няма да бъде интересна за гастрономите.

Тайната на популярността на рибата фугу се състои в усещането за риск, заради който японците я приготвят.

Въпреки, че готвачите, които приготвят тази риба минават през специално обучение, всяка година броят на хората, които са я консумирали, умират от отравяне.