Не принципен и настойчив, а строг и справедлив

imagesПавлов беше началник ОТКК. Трябваше да се яви пред Христов, от когото мнозина трепереха. Павлов изтръпна.

– Щом трябва да се явя незабавно, не е да си поприказваме само и да ме черпи едно кафе.

Когато Павлов отиде, Христов го покани вежливо да влезе, дори му отвори вратата.

– Как можахте да позволите, господин Павлов, да се дадат на болницата кислородни бутилки, на които вентилите изпускат?

Мъмренето бе кратко, но не бе приятно.

Последва заповед:

– Веднага да се реши проблема и ми докладвайте.

Павлов излезе от кабинета олюлявайки се. Той обичаше работата си и стриктно спазваше всичко. До сега. цели 20 години, подобно нещо не му се бе случвало. Бе направил пропуск.

По лицето му бе избила студена пот, а издайническото изчервяване, красноречиво говореше за вътрешното му състояние.

След каро се окопити, отиде да провери какво е станало. Успя за кратко време да реши проблема и се върна да докладва.

Христов го посрещна с въпроса:

– Какво направихте?

Павлов накратко обясни:

– От екипът на Горанов, не изпробвали бутилките, тъй като им казали, че са нови и току що напълнени. Това им се сторило достатъчно и без много да му мислят ги изпратили в болницата …..Говорих с тях и изпратихме нови. Хората бяха потресени от случилото се и заявиха, че в бъдеще няма да пуснат нито една бутилка без проверка, независимо каква е.

– Добре, – каза Христов.

Гледайки през прозореца добави:

– Има неща, с които не бива да се правят компромиси.

Той се обърна към Павлов и продължи:

– С нещата за болницата нямаме право да грешим.

Павлов се стъписа от последната изречена дума „грешим“.

„Този, който толкова строго ме смъмри, – каза си Павлов, – е съпричастен към моята работа, задължения и отговорност. Трябва да преразгледам моята и на целия екип работа“.

И вместо подтиснатост, Павлов се почувства амбициран.

Христов не беше пословично принципен и настойчив, както му се носеше славата, а по-скоро бе строг и справедлив. Не претоварваше никого с отговорности, но и не подминаваше грешките.

 

Защо имаме нужда от промяна

imagesПромяната става необходима, когато е настъпила някаква степен на отпадане. Докато църквата е жива и работи в света, всичко е наред. Но един бърз поглед на нашите социални проблеми и ще видим, че не всичко е добре.

Престъпност, расизъм, тероризъм, аборт, злоупотреба с наркотици и алкохол – нашият морален упадък изглежда необратим, освен ако Бог не се намеси.

Но защо Бог понякога избират този начин на интервенция? Простият отговор е, че хората са емоционални същества и Бог е намерил за необходимо да ни сръчка по този начин, за да се произведе послушание.

Ние сме толкова бавни, а има толкова много неща, които водят нашите умове далеч от християнството, че Бог трябва да ни предизвика и порастърси малко. Само тогава можем да се освободим от тези отрицателни влияния и да се покорим на Бога.

Какви противодействащи влияния присъстват в живота ви? Навярно грижите ви в този свят – вашата работа, хобита, осъществяването на вашата финансова сигурност…… Всичко това така ви разсейва, че сте забравили за Бога?

Обща промяна не може да се случи без индивидуалното реформиране. Ако има нещо, което пречи да служите на Бога с цялото си сърце, тогава може би е време за лична промяна, за да започнете.

Интересни факти за зърното

Zerno-825x510Исторически погледнато, много мерки за тегло са кратни на масата на зърна от различни растения, като пшеница, ечемик, боб, ориз, просо или горчица.

В Америка за еталон на тегло използвали семената на кактуса.

Най-много протеини се съдържат в соевите зърна.

Покаяние

imagesПасторът покани хората:

– Които искат да приемат Исус Христос за свой Господ да излязат отпред.

Излязоха трима души. Сред тях бе едно много младо момиче.

– Готови ли сте да предадете живота си на Бога? – попита пастирът.

Момичето заекна, бавно започна да отстъпва от амвона и зашепна:

– Нееееееееее, аз все още искам да живея!

Научила месеците

images – Дъще хайде да покажем на гостите, как сме научили месеците. Е, Ян?

– Уари.

– Фев…

– Руари!

– Хайде давай сега сама, – подкани я баща ѝ.

– Арт, Рил, Ай, Юни, Юли, Густ, Тември, Томври, Ември, Кември!