Манол Игнатов бе гимназиален учител. Той много се стараеше в работата си, но колкото по-усилено работеше, толкова повече се сблъскваше с неразбиране и получаваше незадоволителни резултати.

Притесни се. Започна да усеща в себе си някаква празнота. Изпадна в депресия.

– Има ли смисъл да живея? Това, на което смятах да посветя живота си, се проваля всеки ден пред очите ми. Ще сложа край на живота си.

Напълно отчаяни родителите на Манол се обърнаха за помощ към църквата:

– Моля ви помогнете на сина ни! Спасете го! Той е решил да сложи край на живота си.

Дойдоха вярващи хора в дома на Манол и поговориха с него. Те го поканиха на църква. Макар и неохотно той се съгласи.

Когато влезе в църквата и чу за първи път Божието Слово, той осъзна, че грехът му се състои в незачитане и неприемане на Бог. До сега Манол беше имал самочувствие, че може да живее и без Господа.

Когато прие Исус Христос, Който бе умрял и възкръснал заради греховете му, младия учител се промени.

По-късно започна да служи в църквата. Музикалната дарба, която му бе дадена от Бога използваше активно, за да свидетелствува, какво Бог е направил в живота му.

Чрез неговата музика много хора бяха насърчени, както никога преди това.

– Аз бях избрал смъртта, – казваше Манол, – но Бог реши да направи от мен нов човек, посланик на Божието царство, за да свидетелствувам в този свят, че Господ е жив.

Наско страдаше от синдрома на Даун. Той почина няколко месеца преди преди да навърши 50 години.

Той се ужасяваше от бурите. Майка му го бе научила, когато започне буря, да слага ръка на сърцето си и да казва:

– Бог е тук.

Когато майка му почина Наско бе приютен от друго семейство. Наближеше ли буря, той заставаше пред новото си семейство и казваше:

– Бог е тук.

Това го успокояваше

Какъв прекрасен пример ни дава Наско.

Когато житейските бури заплашват да ни съборят, също можем като Наско да кажем:

– Бог е тук.

Той е в сърцето ни, всеки ден от живота ни. И ако можем да Му е доверим, както е правел Наско ще можем да кажем:

– Добре съм, дори в най-страшните моменти от живота ми.

Роговицата на окото е единствената част от тялото на човека, която няма снабдяване с кислород чрез кръвоносната система.

Това е така, защото роговицата трябва да бъде максимално прозрачна.

Вместо това клетките ѝ получават разтворения в сълзите кислород направо от въздуха.

Леонардо да Винчи е получил разрешение за дисекция на трупове и той съставил подробни рисунки с описания на много човешки органи.

Преглеждайки ги, британския кардиохирург Френсис Уелс преосмислил метода за опериране на митралната клапа на сърцето, която предотвратява обратното течение на кръвта в лявото предсърдие.

Традиционно при нарушение на нормалното функциониране на клапата хирурзите намалявали нейния диаметър, но това ограничавало по-нататък максималния приток на кръв.

Уелс вдъхновен от работите на Леонардо, измислил нови протези, които нямали такива недостатъци и успешно оперирал повече от две хиляди пациента.