На 13 юли 2009г. Ерно Рубик, създателят на удивителната главоблъсканица, която  35г. кара хората да се възхищават от нея, празнува 65-та си годишнина. Днес феновете нареждат кубчето на Рубик за по-малко от 10 секунди, а на неговия създател му е отнело доста време докато го сглоби. Според някои това е било за около един месец.
Кубчето на Рубик е изобретено през 1974г., но мисълта за създаването му е съществувала още през  60-те години на миналия ве. Макар и доста стара, идеята е осъществена в наши дни от унгарския изобретател Ерно Рубик, който  по това време е бил преподавател по промишлен дизайн и архитектура в Академията по приложни изкуства и занаяти в Будапеща.
Според една от версиите прототипа на кубчето е бил преназначен за развитие на пространственото въображение при студентите.
Рубик дълго експерементирал с хартия, картон и пластмаса, докато събере разнородните елементи в едно цяло.
В края на 1977г. кубчето можело да се купи във всеки магазин, наричали го „вълшебен“ или „магически куб“.
По време на бизнес пътуване до Унгария „логическата играчка “ привлякла вниманието на немския компютърен бизнесмен Тибор Лакзи, който имал унгарски произход. Той я видял в ръцете на  един сервитьор в местното кафене. Увличащият се по математиката Лакзи, щом видял кубчето, изпаднал във възторг.

До края на 1982 година били продадени над 100 милиона кубчета на Рубик. Тъй като Унгария трудно се е справила с обема на производство на играчката, тя започнала да се произвежда и в Хонг Конг, Тайван, Коста Рика и Бразилия.
През всичките тези 35 години от съществуването на куба, той многократно е променял както размера си така и конфигурацията. При едни от кубовете отсъства централната част, други са направени във формата на паралелепипед или пирамида. Съществуват и така наречените сиамски кубове, а какво да кажем за тези с пресечени ъгли?
Последното изобретение на Ерно Рубик е „топката на Рубик“, която се продава по магазините от 13 юли 2009г., по случай 65-годишнина на своя създател.

Страхът, какво ще правим при различни ситуации.  е причина за появата на някои изобретения. Такава е и историята за появата на пневматичен компютър.
През 1960г. съветските конструктори били притеснени от мисълта, как най-добре да защитят компютър след ядрена атака. Не знам в такава ситуация дали ще си помислите за компютъра, но изглежда за някои хора, ако се появи екстрена ситуация първото, което ще гледат да спасят е „любимата машина“. Какво да се прави,  въпрос на избор!
След разсъждения достигнали до извода, че електромагнитната вълна ще му причини вреда. Така достигнали до идеята за създаването на пневматичния компютър. Принципа на действие бил много прост. Ако се духне в канала въздух,  имаме „1“, при липса на такъв,  става „0“.
Съветските инженери не били първите, които достигнали до тази идея. Тя е възникнала още през 19 век. Но реализацията решително принадлежи на тях.
Представете си компресор, на единият изход миньорски чук, а на втория пневматичен компютър.

Днес японците трупат пръст на покривите си и засаждат различни култури. Ние не сме по-малко изобретателни в това отношение.

Много хора в България освен цветя на терасите си, в саксии отглеждат и зеленчуци. Това желание, да си изобретим макар и малко парче земя, на което да си засадим нещо, не е ново.
Ацтеките също имали проблем със земята. И при тях тя не достигала, а желаещи да обработват собствено парче земя били доста. За това те прибегнали до следната хитрост.
Реките и езерата не били собственост на никого, но за това пък били в изобилие. Ето защо ацтеките си направили плаващи градини.
Те представлявали дървени пръчки преплетени с тръстика, а отгоре покрити с тиня. В тези импровизирани градини те отглеждали домати, боб, тикви…..
Собствениците имали бонус при това производство. Те не се притеснявали за поливането на културите,  защото корените растели направо във водата.

Получените добиви били впечатляващи.

Това не е сензация. Редкия метал галий притежава две интересни свойства. Първо температурата му на топене е само 30 градуса, което означава, че той започва да се топи в ръката ти, ако го държиш.

Второ той съвсем не е толкова рядък метал. Тъй като е разпръснат,  по-трудно се добива. Най-висока концентрация от него е открита в минерал срещаш се в Африка.
Промишлено галий се добива от боксит и струва 1 милион евро за тон.
Този метал има и друга интересна особеност. За разлика от живака, чийто капки се плъзгат, течния галий навлажнява повърхността на метал и кожа. Затова го превозват в полиетиленови пакети, така че да не може да се залепи за повърхността им.
Невероятен метал, с необикновенни свойства нали?

Канибализмът освен при някои племена се е появявал и в екстремни ситуации. Например при хора плаващи в открито море без провизии, вода и каквато и да била надежда да стигнат до бряг, тъй като корабът им или лодката, в която са останали няма никакви уреди с които да отчетат къде се намират, нито да се задвижат по-бързо, за да стигнат до сушата. Интересно, днес съществува ли людоедството?
Теоретически не, но на практика нещата стоят малко по иначе. Какво имам в предвид ли? Болестта куру, която се предава чрез хранене с човешко месо в Папуа Нова Гвинея не е изчезнала напълно.
През 1950г. властите на Нова Гвинея приемат закон, според който канибализма се смята за престъпление. По официални дани на правителството,  последния случай на заболяването куру е регистриран през 1960г., но според Международната здравна организация в интервала 1957 – 2004 г. от тази болест са умрели 2700 човека. Заболели от тази болест има и днес.
Куру е коварно заболяване. При нея човек започва да трепери като болен от треска, а след няколко месеца мозъка му се превръща в пореста маса. Естеството на болестта не е ясно идентифицирана до този момент.
Така единствения начин за оцеляване се явява, не храна на всяка цена, най-малко би трябвало за това да ни послужат себеподобните, защото това води до унищожение и деградиране на човека.