Какво правим под водата? Гмуркаме се или облекли водолазни костюми се наслаждаваме на красотата на морското дъно.А какво ще кажете да караме велосипед? Къде под водата ли?
Това е направил 51-годишният италианец Виторио Иноченте.Той преминал по дъното на Средиземно море 150 м на дълбочина 30 м.
Велосипеда не бил от обикновените, а за планински преходи. Освен това изминатия участък бил идеално равен, в близост до плажа Света Марина.
Към велосипеда си Иноченте прикрепил 30 килограмови оловни тежести, а на себе си още 20 кг, за да се задържи на седалката.
Виторио всъщност е нарушил всички правила за безопасно гмуркане. Самият той споделя: „Като че ли се движех срещу силен вятър. Велосипеда и аз бяхме толкова тежки, че си мислех, как изобщо ще стигнем…“ Все пак е успял и изглежда ще влезе в книгата на Гинес.

В Япония е разработено портативно устройство, което прави физическата работа два пъти по-лека.
Костюмът Power Assist Suit не е сложен механизъм. Той е просто един екзоскелет. Това устройство увеличава мускулната сила за сметка на външен скелет. Костюмът е направен от метал и пластмаса. Конструкцията се задвижва от осем електромотора.
Power Assist Suit реагира на движението на ръцете и краката, дори възприема гласови команди. С помощта на глас-носител, костюмът може да контролира механизмите на ставите в лактите и коленете.
Устройството е предназначено за възрастни хора, които се занимават със селскостопанска работа. Според създателите на Power Assist Suit , техният механизъм съкращава физическото натоварване с 62 %.
Представени са два варианта на костюма, тежащи 30 кг и 23 кг. Тридесет килограмовият костюм е предназначен за тези, които вдигат по-тежко и често се навеждат, а двадесет и три килограмовият е за по-обикновени задачи, например като бране на грозде.

В Рио-де-Женейро има голяма болница на фасадата, на която можеш да прочетеш: „Човешко щестлавие – човешко страдание“.
Бразилският император Педро II решил да построи болница за хронично болни и контузени. Обърнал се с молба към народа на Бразилия, да пожертват средства за изграждането на болницата. Резултатите били отчайващи. Приходите били незначителни.
Тогава императорът обявил, че който жертва повече от 100 хиляди ще стане барон, а повече от 250 хиляди граф. В резултат на това постъпили няколко по-големи дарения. Така започнало строителството на болницата.
За презрените болни няма пари, но за удовлетворение на щестлавието си, даваме с щедра ръка.
Строителството скоро свършило. В деня на откриването се събрала голяма тълпа, която с любопитство гледала закритата с платно фасада. Най-накрая платното било свалено и всички прочели: „Човешко щестлавие – човешко страдание“.
Подобен надпис може да съпроводи много пожертвования и добри дела, които не са направени от любов, а от желанието за слава, почести и признание.
Това не е похвала за благочестие, а присъда за човекоугодничество или честолюбие с прикрита завист.
Спрете! Нека това угодничество да не ни ограбва повече, защото ако продължаваме така, това ще разяде добродетелите ни отвътре.

Шведският архитект и дизайнер Rune е представил през седмицата на дизайна в Милано интересна лампа направена от хартия. Пересованият лист за направата й е смес от цеулоза и скорбяла.
Този материал е от 100% възобновени влакна, които са напълно биологично разложими.
Вградените светодиоди, четири на брой по 1.2 В, обезпечават максималния разход на електроенергия. В случая качеството на осветлението е добро.
Удобната форма на конструкцията позволява светлината да се насочи в желаната посока.
При разработката на лампата са отчетени необходимите ергономически изисквания и какво трябва да бъде разстоянието от източника на светлина до мястото на неговото предназначение.

Стевията е вечнозелен храст. Листата му са били използвани от векове като естествен и безопасен подсладител от жителите на Парагвай и Бразилия.
Растението съдържа вещество над 200 пъти по-сладко от захарта. Билката подпомага метаболизма на захарта и за разлика от нутрасуита е полезна за болните от диабет.
Тъй като не може да се патентова, фармацевтичните компании не желаят нейната конкуренция. Ето и резултатите от това. През 1992 г. FDA – Агенция за контрол на храните и лекарствата, забранява стевията да се използва като подправка в много страни. През 1995 г. е разрешено тази билка да се използва като хранителна добавка, но не и като подсладител.
Не е ли странно, че продукта Трувия собственост на Кока – кола и ПюрВиа собственост на Пепси съдържат около 95% ребаудиозид А, който се извлича от стевия.
Тази билка е забранена за използване като подсладител и в ЕС с изключение на Франция. Нейния достъп е свободен в страни като Китай, Корея, Тайланд, Бразилия, Колумбия, а от октомври 2008 г. е разрешена в Австралия и Нова Зеландия.
В Япония стевия се употребява близо 40 години и в момента държи около 40% от пазара за подсладители. Забележете, за толкова години употреба, няма никакви оплаквания.