Нощта се раздра от боботещия звук на самолет.
– Нашите полетяха – каза полската мишка на дъщеря си.
– „Нашите“? Кои са те?
– Как кои? Прилепите.
– А нима мишките могат да летят?
– Когато силно мечтаеш нещо, то непременно ще се случи.
Рано сутринта малката мишка излезе от дупката си, седна на едно камъче и усилено започна да мечтае, да полети. Наблизо минаваше котка. Тя също имаше мечта, да похапне. И нейната мечта веднага се изпълни. А мечтата на мишката, изпълни ли се? Трудно е да се каже.
Мечтите на отделните индивиди са различни. И понякога от това стават трагедии. Едни мечтатели загиват, за да се сбъднат мечтите на  други.
Позволете да ви дам един съвет. Преди да започнете да мечтаете, огледайте се наоколо. Убедете се, че наблизо никой не мечтае.
Вероятно мечтите ще се сбъдват. Нека те да бъдат вашите.

Бетховен е боледувал повече от 35 години. Той е оставил писмо с молба, да се обследва тялото  след смъртта му, за да се открие причината за невероятните стомашни болки, които е имал. Писмото е написано преди повече от 200 години, но изпълнители на неговата воля стават негови поклонници въоръжени със съвременни диагностични технологии.
При анализа на косата на композитора не е открит живак. Следователно не е боледувал от сифилис. За странното поведение и физическото заболяване на Бетховен трябва да има друго обяснение.
Забелязано е, че съдържанието на олово в косата му превишава нормата 100 пъти.
Известно е, че при отравяне с олово, в редки случаи се наблюдава оглушаване. Дали това е причината за загубата на слуха при композитора, не се знае точно. Но той е страдал от отравяне с олово известно под името плумбизъм.
Има предположения, че водата, в която се е къпал и пил е съдържала олово.
Композиторът умира от пневмония, която е завършила с усложнения в червата, а това вече е в следствие на отравяне с олово.

Немски учени са успели да разработят нова технология позволяваща да се запомнят масиви с особено секретни данни не в компютър, а в биологичен „склад“ – растение.
В основата на технологията е залегнала „химическа азбука“ с помощта, на която данните могат да се представят или разпознаят. В даденият случай информацията не се кодира в елементите на интегрална схема, а в молекули.
За да се създаде „биопамет“ достатъчно е да се инжектират гени в растение или органите на животно, които стават носители на секретната информация. Обратно, за да се разшифроват данните, ни е нужна микроскопична проба, съдържаща молекули, в които е инжектирана информацията.

С помощта на специален химически ключ, известен само на шифровчика, започва реакция наречена полимераза, която позволява да се създадат толкова копия на молекулите, колкото са необходими за анализ.
Фокуса на този сложен способ за защита, не е с цел да се предпази собственика от проникване в базата данни, а по-скоро да се ограничи манипулирането с тези данни.

Конференцията била доста напрегната. Дали от вглабяването в научните
открития или от вече настъпилата умора у слушателите, тя доста трудно
вървяла.
На тази конференция Айнщайн също представил свой доклад, но изглежда
аудиторията трудно възприемала думите му.
След края на изказването си ученият бил посрещнат от един репортер с
въпроса:
– Кой момент от конференцията се оказа най-труден за вас?
Айнщайн се усмихнал и споделил:
– Най-голямото предизвикателство бе да събудя слушателите, след
встъпителното слово на председателя.