Пещера Магурата – приказка или реалност

Тази пещера се намира на 17 км северозападно от Белоградчик. Наричат я осмото чудо на света. Който я посети казва, че е бил в някакво подземно, приказно царство.
Природата е работила над този величествен феномен дълги години. Дължината на нейните галерии е около 2500 м, а самата тя е разположена на площ от 28 600 кв. м.
Когато влезеш в залите й, ще изпаднеш във възторг. Невероятно! Чия ръка е сътворила всичко това? Край теб, навсякъде цари великолепие и блясък. Причудливи фигури от сталактити, сталагмити и сталактони са безценните бисерите на пещерата. Те поразяват със своите размери и форми. Един от сталактоните е висок 20 м, а диаметъра му е 4 м. Колко ли време е трябвало, за да се създаде такава форма?
На стените на пещерата присъстват рисунки на древни племена. Те разказват за бита и живота на тези хора.  Докосвайки с ръка тези своегорода произведения на изкуството, можеш да си представяш отдавна отминалите времена по тези места.
Отивайки по-нататък влизаш в Тронната зала, огромна и великолепна. В нея има неповторима акустика. Тук понякога се организират концерти на класическа музика., но не за продължително време, защото температурата през цялата година на това място е  – 12 градуса.
Поради същата причина в пещерата е създадена изба за натурални вина. Да знаете само какво вино има там!
Много може да се разказва за тази пещера, но по-добре е да отиде човек сам и всичко това да види със собствените си очи.

Парадоксът на Евал

Някой си Евал се учил при Протагор. Те сключили договор, в който се казвало, че ученика трябва да заплати обучението на учителя си, ако спечели първото си дело в съда. И обратно, ако го загуби отпада споразумението за плащане.
Свършвайки обучението си Етвал не бързал да се включи в някое съдебно дело. На Протагор му омръзнало да чака Етвал и го дал под съд. Своето искане той аргументирал така: „Каквото и решение да вземе съда, Етвал трябва да ми плати. Ако спечели, трябва да ми заплати според договора, ако загуби, то ще плати съгласно решението на съда“.
На това Етвал отговорил: „Ако спечеля, съда ще ме освободи от необходимостта да платя. Ако решението на съда не е в моя полза, то аз съм загубил първото си дело и няма да плащам по силата на нашия договор“.
Този парадокс се отнася към неразрешимите спорове. Защо?
Според мен парадокса възниква, поради недостатъчно уточнение на договора. Ако в договора е казано, че Етвал трябва да загуби или спечели в качеството си на защитник, тогава претенциите на Протагор биха били обосновани и не би се стигнало до процес. В случая Етвал е бил обвиняем и иска на Протагор се явява странен.

Учените са разработили уред, чрез който могат да разбират езика на делфините

Делфините общуват с помощта на звуци. Те използват вместо думи звукови „йероглифи“ смисълът, на които зависи от формите на пространствените структури, образувани от звуковите вълни във водата. Група учени са разработили първия прибор, способен да улови точната форма на звуковите вълни във водата.
Звуковите „картинки“, които делфините създават във водата, се явяват  „думите“ в езика на тези животни. Изследователите са уверени, че делфините притежават способност да разшифроват триизмерната звукова картина, която получават с помощта на своя ехолокатор. Конструираното устройство дава възможност да се види тази картина. Техниката малко прилича на тази за разшифроване на китайски йероглифи.
Съществуват достатъчно свидетелства за това, че делфините са способни да „видят“ с помощта на звук, както хората виждат нероденото дете в утробата на майка му с помощта на ултразвук.
Изследователите са забелязали, че звукът под водата образува разширяващи се мехурчета или лъчи със сложна конфигурация. На честота достъпна за човешкото ухо, преобладават форми подобни на мехурчета. На по-големи честоти, се появяват структури подобни на лъчи от светлината на фар.
Крайната цел на учените е да говорят с делфините, като използват техните звуци и съответно да разбират отговорите им. Вероятно и това ще стане, но се изисква време.

Палми от лук и маслини

Стеблата на лук се нарязват на ленти, но не до края. За всяка палма са необходими три такива на брой. Луковите стъбла трябва да се избират така, че всяко следващо да има по-голям диаметър.
Така нарязаните стъбла от лук  се вмъкват едно в друго, като се оставят нарязаните ленти да падат свободно.
На шишчета или сламки за коктейл се нанизват достатъчен брой маслини. На върха на полученото стебло се поставя оформената от лука корона на палмата.
За да не падат палмите, те трябва да се вмъкнат в нарязана ряпа или краставица поставена отдолу.

Кой е измислил четенето в тоалетната

Сутрин, през деня или вечер, не е важно. Но вероятно си имате определено време, когато ходите в тоалетната на „заседание“. Става въпрос за желанието да се чете в тоалетната. От къде е дошла тази идея за четене?
Аналитици от компанията Sontext твърди, че това е чисто английска традиция. Разбира се, това не е  чисто мъжко „изобретение“ независимо, че първоначално е било така.
За семейният мъж, тоалетната е единственото място, където може да остане необезпокояван за известно време Тук може да си“отдъхне “ от семейните дела. Тоалетната е мястото, където можеш да се скриеш от нежелателни „вмешателства“. Там никой, дори жената и децата не могат да ви отвлекат от „важните“ дела. Ето защо много от нещата, които мъжете не могат да четат пред другите, ги четат именно на това място.
Жените са по-малко склонни да се задържат върху „белия трон“. Те прекарват повече време пред огледалото, за да поддържат красотата си или се занимават с ежедневните си домакински задължения.
Мъжете губят времето си в банята, за да прочетат „интересни“ материали, да поиграят на конзола или да си пишат с някого, включително и на любовницата.
Да се чете в тоалетната на заведенията е вредно и неестествено. Къде сте видели куче да „клечи“ върху тревата 5 -10 минути? Освен това студа в „тайната стаичка“ влияе вредно на простата. Такова прохлаждане не се препоръчва.