Всички улични лампи консумират голямо количество електроенергия. Макар идеята за използване на слънчеви батерии да не е нова, досега на практика не са били използвани такива при подобен род лампи.
Промишленият дизайнер Роберт Липински е създал безжична улична лампа, която се захранва от слънчеви батерии.
Този интелигентен механизъм за безжично външно осветление съчетава слънчевия панел с йонно-литиева батерия, която има голям капацитет. Компактната система за осветление със слънчеви батерии генерира 3.9 вата, която се съхранява в 10,000 mAh батерия.
Този вид лампи са проектирани за малки пътища, паркови пътеки и други подобни места.
Приспособление за чертане на прави линии
До сега не е имало по-гениално изобретение от линийката за чертане на прави линии. Но в наши дни са измислили нещо ново.
Може сами да се запознаете с оригиналното и просто приспособление, което ви дава възможност да правите идеално прави линии, с произволна дължина и посока.
Негов създател е корейският дизайнер Гиха Бай.
С помощта на това устройство вие можете не само да чертаете идеални прави, но и да измерите тяхната дължина, която може да разчетете на малкия екран прикрепен към него.
Самото приспособление не е голямо, но е практично, с добър дизайн.
Всичко, което трябва да направите е да го наденете на молива или химикалката си и да чертаете.
Къща от контейнер
Вероятно сте виждали контейнери, които са приспособени за работилници, складове, дори и за магазинчета. Но този проект за вила, направен от контейнер е оригинален.
Архитектът Джим Потит е снабдил покрива на своя дом със зелени насаждения. Част от стените и плъзгащите се врати са остъклени.
Подът и неостъклената част от стените са облицовани с бамбук.
В тази мини вила се е намерило място за мивка, душ и биотоалетна.
Идеята е добра, но вярвам, че всеки би могъл нещо да прибави, съобразно своите изисквания и индивидуални нужди.
Куртизанките на Венеция
Във Венеция имало куртизанки за всеки вкус: за работници, служители в папската канцелария, за търговци, за военни и младежи
В началото на 16 век те били около 11 000. В края на 15 век и началото на 16-ти във Венеция излиза постановлeние, съгласно, което проститутките трябвало да живеят в специални квартали. Те трябвало да стоят на прозореца, да провесват крака си навън, да разголват гърдите си, за да привличат по-силно мъжете, като по този начин ги предпазвали от хомосексуални връзки.
Документ достигнал до наше време потвърждава, че във Веницианската република през 15-16 век, разпространението на хомосексуализма добило твърде голям размах, особено сред интелектуалците и религиозните санове.
Освен това проституцията винаги се е явявала доходна дейност, а градските власти знаели как да правят от това пари. Например, проститутките получавали пари от преминаващите през града чужденци. Внесените по-късно капитали поощрявали местната икономика.
Всяка куртизанка имала специално „облекло“, което я отличавало от порядъчната жена. Светло, златистите им коси, често се боядисвали по специална рецепта. В прическата им присъствали два „рога“. Обувките им били на високи токчета, до 50 сантиметра. Така те изглеждали значително по-високи от спътниците си. Роклите имали дълбоко деколте, разкриващо по-добре гърдите им.
Куртизанките от по-нисък ранг, не носели скъпи дрехи, но използвали копринени тъкани, златни гривни, сребърни верижки и тънки копринени чорапи.
Съгласно официален документ от 1542 г. за проститутки във Венеция се считат всички неомъжени жени, които имат една или повече интимни връзки с мъже. Към това число са причислени омъжени жени, които не живеят с мъжете си. Те живеят сами и приемат повече от един мъж в дома си.
Все пак трябва да се прави разлика между проститутка и куртизанка. Статуса на куртизанките е по-висок от този на проститутките, но те имат по-голяма свобода отколкото почтените дами.
Така наречените „честни„ куртизанки са подържани от един или няколко заможни покровителя, обикновено членове на висшата класа. Те имали известна независимост и свобода. Били обучавани по правилата за добро поведение, умеели да водят разговори на различни теми. Повечето от тях притежавали висока култура и дори имали литературен талант.
Почерпи се за мое здраве
Той бе як планинец. Беше само на 86 години и до сега не беше боледувал. Какъв кошмар, от три дена е в болницата, а положението му все повече се влошаваше. Уж малка настинка, но сега не се чувстваше добре. Не, не е от възрастта. В неговото село хората умират столетници, най-младия е починал на 96 години.
Дойде сина му да го види и го посъветва, да даде нещо на доктора. Замисли се старият човек: “ Нима трябва да подкупвам някого, за да изпълни дълга си?“
Впери поглед в тавана и така остана доста време. Когато доктора дойде, стареца го помоли да му отдели няколко минути. Човекът с бялата престилка се съгласи и отведе възрастния човек настрани. Когато останаха сами, лекарят припряно рече:
– Е, казвай, какво има?
– Докторе, дали пиеш ракия не знам, какво вино обичаш не съм разбрал, от бонбоните, които ти носят може и диабет да си хванал, но на се почерпи за мое здраве.
Стареца протегна ръка и подаде една избеляла двадесетолевка на лекаря. Мъжът бързо я прибра и неразбрани смотолеви нещо, от което се долови само:
-….. добре…
След половин час медицинската сестра влезе в стаята и съобщи на стареца, че лекарят е сменил лекарствата му. След два дена той се почувствува много по-добре и скоро го изписаха.