От ухото на англичанин отстранили зъб, който му причинявал болка 30 години.
Стивън Хърст си спомня, че когато бил на 14 години в дясното му ухо се появила постоянна болка. Лекарите го преглеждали много пъти, но не могли да открият източника на болката. Те установили инфекция и му предписали антибиотици, но болката не изчезнала.
Преди 15 години Хърст е трябвало да напусне работата си като миньор, заради непрекъснатата болка в ухото. С това ухо той напълно оглушал.
Наскоро англичанина посетил УНГ на една болница в Шефилд. При приема медицинската сестра промила ухото с вакум-аспирация за следващите микроскопични изследвания. След промиването, сестрата забелязала някакъв предмет и с пинцета го извадила от ухото. Когато го огледала тя попитала Хърст дали скоро не му е падал зъб, но той й казал, че всички отдавна са извадени. Независимо от това , извлечения предмет от ухото се оказал млечен зъб.
Хърст не си спомня как е попаднал този зъб в ухото му, но изглежда инфекцията е започнала, когато той се е появил там, а след това последвала и постоянната болката.
След премахването на зъба слухът на дясното ухо не се възстановил, защото продължителното възпаление е унищожило тъпанчето.
Въпреки това Хърст е много доволен, защото се е отървал от болката и затова изказал  благодарност към медицинската сестра.

Най- яркото впечатление, което получават посетителите на Исландия е свързано с непокътнатата природа на тази страна. Осъзнавайки връзката между природата и човека американският художник Рони Хорн е създал арт-инсталация в исландски град наречена „Библиотека на водата“.
Тя се намира в най-високата точка на града с изглед към морето и се състои от 24 триметрови стъклени колони, пълни с вода събрана от най-големите ледници около Исландия.
Стъклото пречупва светлината и отразява пода, върху който са изписани различни характеристики на времето на английски и исландски език. Водата в колоните е скъпоценна субстанция, в нея се съдържат ценни вещества.
Инсталацията е замислена като скулптурно произведение. Тук могат да се правят срещи или просто да се идва за почивка и размисъл.
Преди 30 години Хорн е посетил Исландия и от тогава цялото му творчество е свързано с тази страна

Хартията е един от най-гъвкавите материали на земята. Трудно бихте изброили всички неща, които можете да направите от нея. Художникът Кайл Бийн от хартия и картон създава малки шедьоври.
Бйин е илюстратор на списание New York Times и канал ВВС, а в промишлеността работи по външния вид на техниката от компаниите Selfridges, Liberty и Hermes.
И все пак слава му носи неговото хоби, а то е да изработва всевъзможни модели от хартия и картон.
Бийн е изработил изтребител, вълшебен замък, ръчен часовник и офисно кресло само от картон, а коледна елха, набор от музикални инструменти за цял оркестър от папие-маше.
Много от нас отдавна са забравили какво е да направиш нещо от хартия, даже обикновен книжен самолет или кораб. Навярно всичко това ви изглежда детинско и несериозно, но Кайл Бийн макар и възрастен не се отказва от хартиеното и конструкторско си дело. И трябва да призная, че в това е достигнал доста високо ниво.

В нея ще се проведат множество научни изследователски проекти в областта на океанологията, биологията, физиката, медицината и химията.
Обсерваторията е разположена в западната част на Тихия океан в акваторията на канадската провинция Британска Колумбия. За основа на базата са използвани мощностите на Военноморските сили на Канада.
Проекта е струвал 100 милиона долара, но учените твърдят, че научно практическите ползи, които ще се получат при експлоатацията на базата, ще покрият разходите. В близко време в обсерваторията ще бъде прекарана Интернет връзка, по която учените в реално време не само ще могат да обменят данни от проведените опити, но също така ще могат да ги излъчват чрез видео в Интернет.
Структурно, обсерваторията представлява пет 13-тонни модули, свързани един с друг. Всички те са свързани с дебели оптични кабели, за бързо прехвърляне на голям брой данни. Обсерваторията се намира на дълбочина 2,6 км.
В петте модула има всичко необходимо за оцеляването на живеещите там, включително автоматично захранване и системи за евакуация.

В британския град Дидкът 200 къщи вече се отопляват с биометан, получен от екскрементите изхвърлени в градската канализация.
Технологичния процес за получаване на това гориво отнема 23 часа. Колкото и да бърчат чело някои сноби, топлината в къщата в този случай не мирише.
Първоначално този проект е бил предвиден за малък град от 25 хиляди души. В него са вложени 2,5 милиона евро. При по-широкото приложение на тази технология разходите за придобиване на биометан ще бъдат намалени значително.
Във Великобритания най-големите енергийни компании са планирали в скоро време да внедрят тази технология в цялата страна