Включете телевизора. И какво виждате?….  В къща край морето на залятата от слънце тераса, седят загорели и млади хора. Те ни се усмихват с белоснежни и идеални зъби. На вид нямат повече от 25 години. И ето към тях с викове и смях притичват деца, момче на 7 години и момиче на 15 години. Помислете само, колко млади изглеждат тези хора, а имат такива големи деца.
Как са успели да запазят своята младост?….Радостен глас ни съобщава, че за всичко са виновен комплекса от мултивитамини. За глупави ли ни вземат?
За ескимосите мога да разбера защо е необходимо да приемат мултивитамини. Но защо хора живеещи на брега на морето не могат да получат необходимите им витамини и минерали от свежите плодове и зеленчуци?
Е, може би, защото в природата витамините и минералите не са така добре балансирани в малка двуцветна таблетка.“Балансирани“ любима дума във всички реклами за витамини.
Приемането на мултивитамини за някои хора се превръща в привичка, цял ритуал. От това бомбардиране в съзнанието на хората, посредством рекламите, са заинтересовани предимно фармацевтите.
И всичко това би било нищо, ако работеше в зимните месеци върху нашето „измъчено“ тяло. Но как стоят нещата в действителност?
Да сте видели някъде в природата чист витамин С или чист цинк да расте на дърво? Съмнявам се. Всяка ябълка освен витамини съдържа и други необходими компоненти, като ензими, захари, киселини. Нашият организъм е приучен да приема витамин С само в съчетание на неговите „спътници“. Излишно е да казвам, че усвояването на синтетичен витамин С е много по-ниско от естественото.
А къде изчезват неусвоените компоненти? Те се изхвърлят от организма. Ако те не могат да се изхвърлят, както става при някои заболявания, се складират в тялото и се явяват като канцерогени и токсини. А знаете ли, че излишъка от даден витамин може да се окаже и вреден?
Тогава как да получаваме необходимите витамини?
Яжте натурални плодове и зеленчуци. Естественото израснало под слънцето, винаги ще бие, по всички показатели, синтезираното в лаборатория.
Оставете мултивитамините за жителите на Далечния Север и на космонавтите. Човек, които се храни правилно, няма да има нужда от добавка на синтетични витамини.

Може би първият признак на модерните времена е изобретяването на балатум. Ако искаме да сме стриктни, подово покритие направено от смес съдържаща смола, боя, восък и ленено масло нанесена в горещо състояние върху тънка основа е изобретено още през 1763г. Но това покритие е било нестабилно и бързо се е цапало.
Само след сто години британския фабрикант Фредерик Уолтон разработил евтина технология за производство на линоксин, който лежи в основата за производство на линолеума. Той доживял благополучно и до наши дни.
Днес това покритие преживява истински ренесанс. То изживява истински бум в търсенето и приложението в различни области на живота.
Например, компанията Forbo, която произвежда около 60% от линолеума в света е разработила специален продукт за офиси. Тази марка подови покрития е с ниско електрическо съпротивление, което намалява статичното електричество опасно при електронното оборудване.
Съществува вариант на линолеум за спортни съоръжения, който е по-стабилен и устойчив на повреди.

Монахът  Бодхидхарма веднъж отишъл на една висока планина, за да прекара няколко дни насаме. Очите му постоянно се затваряли и накрая заспал по време на молитва. Когато се събудил се ядосал на себе си, отрязал клепачите си и ги хвърлил на земята. Много скоро на това място  пораснал първият чаен храст, който прогонвал съня.
В китайските легенди се казва, че първият човек, който е изпитал чая върху себе си е император Шен Нун. Хората тогава пиели обикновенно гореща вода. Веднъж в чашката на Шен Нун паднал лист от чаен храст и направил водата по-вкусна, ароматна и ободряваща. От тогава хората започнали да събират чаените листа и да ги кипват във вода.
Друга легенда преписва откриването на чая на обикновени овчари. Те забелязали, че овцете и козите след като пасели определени листа ставали по-жизнени и игриви. След това сами набрали от тези листа и ги запарили във вода. Действието на новата напитка много им се харесала.
Родината на чая е Югоизточна Азия. Там чая расте целогодишно. Смята се, че хората са почнали да пият чай в началото на нашата ера. Чаят в Европа трудно и бавно си пробивал път.
Навярно сте чували историята за моряка, който изпратил на майка си фунд скъп чай. Жената не знаела какво да го прави и решила да го свари в посолена вода. След като листата изстинали, подправила ги с мед и го предложила като салата.
В Русия чая се появява през 17 век, когато на цар Михаил монголския хан му подарил изсушени листа от чаено дърво.
В България не се знае кога точно чаят е станал постояно използваща се напитка. Поня аз не съм чула.
Сега истинси чай се превозва от Китай, той е доста скъп, затова в страната запарваме различни видове листа и билки за чай, но тяхното въздействие е по-скоро лечебно и по-малко освежаващо.
Днес с голямо удоволствие пием подсладен чай с лимон, за разлика от този в Тибет. Там го пият със сол и масло от як. А в Монголия пият чай със сол, масло, мляко и брашно.

Туристи пристигащи в италианския град Пиза, за да се полюбуват на Наклонената кула, ще могат да направят не само класическите фотографии с наклонената камбанария, но ще наблюдават и интересен оптически ефект вътре в кулата.
Реставраторите работещи в кулата, планират да премахнат междините прегради и да открият галерия на седмия етаж, през която вътре в кулата попадат слънчева светлина, отбелязваща на белия мрамор причудливи модели, като в калейдоскоп.
Особено красиво, обещават специалистите, да бъде по здрач или призори, когато лъчите обливат всичко в различни нюанси на розово.
Десетилетия красивата аркадна игра на светлината на седмия етаж на кулата не могъл да се възпроизведе, защото била закрита и нямала необходимата атмосфера, както била замислена при строенето.
Всичко се загубило. Съоръженията и междините прегради закривали всичките седем етажа и галерията от причудливи фигури, от която се възхищавал Галилей.
След завършване на всички реставраторски работи, туристите ще могат напълно да се насладят на красотата на Кулата в Пиза.

Той се провежда между 19 и 20 февруари, и от 26 февруари до 8 март във Венеция. Първото датиране на този карнавал е от 1094 година.
В онези дни жителите на града цял месец криели лицата си под маски, правели зло и всякакви кървави престъпления, без да рискуват да бъдат разпознати и наказани.
Тазгодишния фестивал е посветен на жените и обединението на Италия. Празненството ще продължи повече от седмица, за разлика от обичайното му провеждане.
Карнавалът през 2011 година ще носи културно-исторически отенък, на него ще се подчертаят уникалните особености на Венеция.
При откриването и закриването на карнавала ще бъде проведен тържествен парад от лодки по канала, осветен от свещи.