На един от приемите в Георгиевската зала, посветен на първия полет в Космоса, Хрушчов попитал Гагарин:
– Ти видя ли в Космоса Бога?
Забелязвайки, че Хрушчов пита, за да се пошегува, отговорил:
– Видях.
Хрушчов изведнъж станал сериозен и казал:
– На никого не казвай за това.
Възможностите и начините да обичаш са много. Друго нещо е, когато човек иска да обича, да притежава, да владее дете, като своя собственост. Така обикновенно става с децата родени в семейството.
Родителите си мислят: “ Това е наше дете, така че той трябва да е наше отражение, обект на нашите амбиции. Ние бихме искали той да да съответства на нашите желания, да се учи в определено училище, ВУЗ, ……“
Така те не виждат и не чуват какво иска детето. Не забелязват, че детето гледа на света по свой начин, че неговото сърце въсторжено трепка за неща, които за родителите са недостъпни. И така родителите се налагат в живота на детето си, обичайки го по свой начин.
Ето защо хората се страхуват да вземат чуждо дете. На първо място те се страхуват, че то няма да бъде тяхна собственост, тяхно отражение. А детето трябва да се обича, независимо дали е свое или осиновено, но не с чувство за притежание. Именно тогава може да се обича истински и не би имало страх от това да си осиновиш дете.
Ако една жена не може да роди, тя може да си вземе дете и да забрави за своето безплодие.
Забравете, дръжте детето до гърдите си, дайте му топлина и нежност.
Осиновяването не е просто изход за бездетното семейство, това е щастие и дълг.
Децата се нуждаят от грижа. Можете да ги обичате и без вие да сте ги родили.
Възможно е да ги посещавате в детските домове, в сиропиталищата и приютите, да им дарите нежност, внимание и обич, но няма да е същото, ако ги оставите да се почувстват част от вашето семейство, да усетят, че и те са нужни и обичани.
Навярно родители, които нямат деца и деца, които нямат родители ще се намерят едни други.
Първият полет в космоса, какво невероятно постижение на техниката.
По време на спускането на корабът „Возток“ са станали няколко непредвидени ситуации, които ако са се били развили неблагоприятно, можели са да доведат до гибелта на космонавта.
Главната част на „Восток“ се е състояла от две части, скрепени с металически ленти и пиропатрони за разделянето й. Главният отсек, в който се намирал космонавта и отсека с апаратурата са били свързани помежду си с електрически кабели и връзки.
След старта, когато е започнал работа двигателят е трябвало да се отдели автоматически инструменталният отсек, но това в очакваното време не е станало. Освен това, корабът започнал да се върти около оста си. Спирачната система трябвало да се справи с много по-голяма маса, отколкото било проектирано и скоростта при влизане в атмосферата била много по-голяма от предвидената.
Но именно този фактор ускорил разделянето на двете части при влизане в атмосферата. Съединяващите ги кабели изгорели и те се разделили. Заплахата от катастрофа преминала. Работният отсек се устремил към земята и изгорял, а капсулата с космонавта продължила планираното движение около Земята. Настъпила фазата на аеродинамично натоварване.
Според съобщението на ТАСС кацането на първият космонавт е станало в капсулата на кораба. Това наистина е станало, но в следващите полети.
На височина от седем километра е станало катапултирането на капсулата. След това частта от ракетата и космонавта завършили полета с парашути независимо един от друг.
Гагарин видял под краката си познатите очертания на Волга и двата града Саратов и Енгелс. Самостоятелното спускане станало на километър от левия бряг на реката и Гагарин е смятал да се приводни, но вятъра го отнесал към заволожската степ, където и станало окончателното приземяване..
В мрежата на рибарите от графство Нортъмбърланд се е намерило истинско чудовище, рак с три щипки. Третата щипка е израснала ниско в основата. Подобни аномалии в анатомията на раците се срещат рядко, Трудно е да се определи какво точно е станало. Възможно е причината да е в замърсената среда или генетическа грешка.
Както другите ракообразни, раците могат да регенерират щипките си. Това при тях става много често, вследствие на битка или нападение от хищници. Но появата на допълнителни щипци е рядко отклонение.
Въпреки, че третата щипка изглежда много по-внушителна от другите две, по функционалност тя им отстъпва. Новия израстък едва ли ще направи животното по-заплашително за другите. Изглежда, че тази неголяма разлика във външния вид не пречи на рака да ловува.
Можем да кажем, че състоянието на ракообразното е добро независимо от третата щипка, с която се отличава от своите събратя.
Това е една област от почти 530 квадратни километра, където има плетеница от стотици, дълги гигантски геометрични шарки, огромни изображения на животни и „фантастични същества“.
Истинско световно чудо, което парадоксално не може да бъде направено от земята. Комплексността на фигурите и линиите може да се обхване само от въздуха
На земната повърхност се усещат наистина определени вдлъбнатини, които извикват в ума представата за път, улица или за дълги плоски бразди.
Като се абстрахираме от някои бележки на испански хроникьори от 16 и 17 век, системата от линии останала почти незабележима допреди около 70 години. Самата Панамериканска магистрала била построена през пустинята, без никой да забележи гигантските образи, тъй като те не се виждат от земята.
Първото по-точно наблюдения било извършено през 1926г. от изследователски екип, който нарисувал контурите на първите открити набраздени картини. Това необичайно откритие било потвърдено чрез описания и снимки направени от пилота на Перуанските военовъздушни сили, който прелитал над въпросната област.