Добротата е рай за душата, а егоизма – ад

Нивото на морал в хората зависи от това колко доброта или егоизъм  е заложено в тях. Нашият вътрешен мир остава неизчерпаем до тогава докато душата е пълна със състрадание и грижа за другите. Никаква власт, богатство или слава не могат да заменят доброто сърце.

У егоиста, даже ако той смята, че целия свят е в неговите ръце, никога няма да бъде душевно богат. Неговият вътрешен мир ще бъде беден. С други думи егоизма генерира духовна ограниченост.

Ако търсим обяснения за това защо някои хора са надарени с искреност и широка  душата, а други – не, в съответствие с  характера, пола и образованието, то до нищо няма да се доберем.

Китайска поговорка гласи, че на щедрите сърца е свойствена добротата, а на духовно ограничения човек егоизма.

Да бъдеш благосклонен, това означава да даваш, да прощаваш, да се грижиш за другите,  да се радваш на щастието на другите.

Добрите хора, въпреки всички трудности и препятствия, се стреми да помагат на другите, в резултат на това вътрешното им пространство се разширява до невероятни размери.

Егоизмът се изразява в получаване на нещо насила, измама, нанасяне щетите на обществото, безсрамно контактуване с други хора, с цел да се обогатят и по този начин да удовлетворят своите нужди. Егоистите изпитват удоволствие при вида на страданието на другите.

Когато другите са щастливи и богати, егоиста ходи депресиран, не може да спи, губи апетит. За да не загубят изгодата, егоистите пред нищо не се спират. Само материалната печалба, даже незначителна, им носи радост, а когато губят се отчайват. Егоиста мисли само за себе си.

Една стара китайска поговорка казва: „Отстъпи крачка назад и ще ти се отворят неограничени простори”.

Спокойно мога да кажа, че добротата е рай за душата, а егоизма-ад. Кое от двете направления ще изберете, решете сами.

Миниатюрен мозък в лабораторен съд

Учени от САЩ са създали в обикновен лабораторен съд миниатюрен мозък, състоящ се от 60 неврони на плъхове. Експериментите показали, че мрежата на нервните клетки е способна за дълъг период от време да обработва получената информация.

Изследователи от университета в Питсбърг са поставили върху силициев диск протеини, които стимулират растежа на нанесените на повърхността ембрионални клетки на хипокампуса. След известно време растящите неврони се самоорганизирали във вид на микромозък.

Биолозите с помощта на химически вещества осъществявали естествено затихване на импулсите в мрежата от клетки и изпращали в джунглата от неврони електрически сигнали.

В резултат на това новосъздадения мозък е преживял не четвърт от секундата, когато е поставен при естествени условия, а цели 12 секунди.

Това помогнало да се разбере как невроните обработват постъпващите сигнали и ги препращат едни на други.

Най-голямото хранилище за подводни води

Израелски геолози са открили на територията на Ерусалим подземни води, които се намират на дълбочина 75 метра около сградата на Центъра на конгресите.

Работниците, които прокарвали железопътната линия между Ерусалим и Тел Авив първи се натъкнали на пещера с голямо количество вода.

Професор Амос Фрумкин смята, че това водохранилище е възникнало вследствие на проникване на повърхностни води под земята и разтваряне на околните варовикови скали.

Професорът е убеден, че подземен резервоар трябва да се запази, без да правят компромиси в полза на различни проекти за развитие на инфраструктурата.

Състезание на костенурки

В зоопарка в Индианаполис се е провело традиционото състезание, в което са взели участие костенурки. Победителката е получила пълна чиния с разнообразни плодове.

Това по-скоро е  своеобразна пародия на състезание по бягане, която се провежда ежегодно от 1911г.

По време на състезанието костенурките са  се разпръснали в различни посоки. Представителите на зоологическата градина са се опитвали да насочат „състезателките” към финала. Въпреки това, повечето от тях са се разбягали настрани.

Гигантски бръмбар лови костенурки

В последния брой на Entomological Science е описана изненадваща промяна на ролите в живота на насекомите. Поместена е снимка, на която се вижда как гигантски бръмбар яде малка костенурка.

Всичко това се е случило в централна Япония, където живее този удивителен бръмбар. Малките жаби и риби са част от храната му. Но за първи път било заснето доказателство, че жертва на бръмбара може да бъде малка костенурка.

Този вид бръмбар е в списъка на видовете застрашени от изчезване. Той живее предимно в оризовите полета и се храни с малки гръбначни животни. Размера му могат да достигнат до 15 см. Отровната му захапка може да донесе сериозни неприятности и на човека.

Учените събирали проби през нощта в оризовите поля и тогава са забелязали бръмбара с необикновения улов. Насекомото  държало костенурката с предните си лапи и си похапвало от нея.

Би могло да се предположи, че бръмбарът е намерил мъртвото животно и се е възползвал от това, но според учените това е малко вероятно. Този вид напада само движеща се жертва.

Все пак, въпреки необичайния характер на тази картина, следва да се отбележи, че бръмбар и жертвата са били все още малки. В публикуваната статия се казва, че дължината на бръмбара била 58 мм, а на костенурката 34 мм.