Промишленият дизайнер Сун Ванг е създал екологическо устройство, за тези които обичат да бъдат повече сред природата. отколкото сред цивилизацията.

Да остави цивилизацията рядко се е отдавало на някой човек, защото хората отиват на вилата, в поход или на къмпинг, като влачат със себе си телефони и различни портативни техники от този вид.

Тогава възниква въпроса за зареждането на тези устройства. В този случай идва на помощ Hybrid Home Generator, който използва енергията на вятъра и слънцето и я превръща в електрическа.

Генератора е снабден с вятърна турбина и слънчеви панели. Получената енергия се натрупва в батерии, от които се зареждат устройствата.

Към екологичния генератор се включват всички джаджи, които имат USB-порт.

Всеки знае името на Шарл Азнавур. Класик на световната естрада, невероятен певец. Ето какво той казва, че е нужно, за да  пееш: „Може да нямате силен глас, може да нямате изключителен слух, но ако пеете от сърце ще ви слушат”.

Момче от арменското семейство Азнаурянов, което напуснало родината си след геноцида на Османската империя, става френски гражданин случайно. Родителите възнамерявали да се преместят в Америка, но не получили виза. Старата дама приютила това семейство съвсем не съжалявала за това.

И така в Париж в един чудесен майски ден на 1924г. се родило момче. Родителите му го нарекли Шахнур Вагинак. Още от малък бил привлечен към изкуството и на девет години бил записан в театралната студия на Елисейските полета. Родителите не били против, защото те самите били артисти.

По време на кризата през 1930г. трябвало да закрият собствения си ресторант. Освен син, те имали и дъщеря, които помагали на семейството да се справи със финансовите трудности. Те се снимали в епизодични роли в киностудии, но припечелвали понякога и от продажба на вестници. Това им помогнало да оцелеят и да преодолеят трудностите.

Немаловажен момент е свързан със сестрата на бъдещата знаменитост. През 1935г. тя била поканена на сцената и скоро след това взима със себе си и брат си. Сега може да изглежда смешно, но в очите на администрацията той получил клеймо, като човек  с неподходяща външност и неприятен глас. Въпреки всичко бил допуснат да участва в преставленията, с други думи търпели го.

И отново се протегнала ръката на съдбата. Юношата бил забелязан от Едит Пиаф. Ето как станало това.

Постъпвайки в централното училище на радиото, той не бил твърде зает и затова често отивал в клуба на песента. Там се запознал с младия музикант Пиер Рош.  Създавайки дуета „Рош и Азнавур” двамата приятели обиколили кабаретата на Франция и Белгия. Песните им не само се слушали, но се изпълнявали и от други певци.

Когато Жорж Улмер изпял «J’ai bu» по стихове на Шарл Азнавур, песента попаднала на „диска на годината”. След което Едит Пиаф се обърнала към тях с молба, да направят репертоар за нея.

Освен това тя взела младите творци на турне със себе си в Франция и Америка. Турнето станало триумф. Успехът бил главозамайващ. Във вестниците имало слаби оценки от типа „незвучен глас”, „стил на изпълнение, твърде комерсиално”.

Няма нужда да ровя из биографичните данни по-нататък, свързани със женитба, раждане на деца до получаване на награди и звания. Ще спомена само, че Шарл Азнавур е създал повече от 1000 песни, играл е в 60 филма, а тиража на продадените му дискове е надхвърлил сто милиона.

Гласът на Шарл Азнавур е изпълнен с удивително нежност, достигаща право до душата на слушателя. Няма нужда повече да говорим, по-добре послушайте песните му.

Известният издател на списание  «2600: The Hacker Quarterly» Ерик Корли е заявил, че 25% от американските хакери са информатори на федералните служби. „Като се има предвид тежестта на наказанието, но и поради относителната липса на опит в съдебните дела, доста хакери са податливи на сплашване“- твърди Корли.

Съвсем скоро хакерът Адриан Ламо, който е сътрудничел с осъждания за предаване на засекретена информация Брадли Манинг от WikiLeaks е загубил доверие в хакерската общност.

През последните години ФБР се опитва да проникне в различни закрити форуми на групи, потенциално представляващи опасност за националната сигурност на САЩ.

Един американец вървял със своя приятел-индианец по улиците на Ню Йорк. Изведнъж индианеца възкликнал:
-Чувам щурче.
– Да не си полудял, – казал американецът, като огледал претъпканата с хора улица.
Наоколо сновели коли. Наблизо работили строители. Над главите им летели самолети.
– Но аз наистина чувам щурче, – настоявал индианеца.
Отишъл към близката цветна леха, намираща се пред причудлива сграда на някакво учреждение. Навел се, разтворил с ръце гъсто надиплените листа и показал на своя приятел щурче, което безгрижно свирело и се радвало на живота.
– Удивително,- казал американецът.- Навярно имаш фантастичен слух.
– О, не. Всичко зависи от това, как си настроен.
– Трудно ми е да повярвам.
– Ето погледни,- казал индианеца и разсипал по тротоара шепа монети.
Веднага някои от минувачите завъртели глава и бръкнали в джобовете си, за да проверят дали от тях не са изпаднали тези монети.
– Виждаш ли,- блеснали очите на индианеца,- всичко зависи от това, как си настроен.

Организацията на Обединените Нации е излязла със заявление, че изключването на кой да е потребител от Интернет е нарушение на правата на човека и противоречи на международното право.
Колко странно, че това е насочено не към Северна Корея, Куба и Иран, а към Великобритания и Франция. Бастиона на европейската демокрация приеха закони, според които потребители осъдени за нарушаване на авторските права в Интернет, трябва да бъдат изключени от него.
В същото време ООН осъди блокирането на достъпа до Интернет, предприет от властите за потискане на политически изказвания.
В документа се казва: „Мерките по блокиране и филтрация вече ограничава достъпа на потребителите до определени уеб-материали, но държави даже са приели закони, които гарантират пълна забрана за достъп до Интернет. Специалният наблюдател счита, че забраната за достъп до мрежата, независимо от обосновката, в това число и нарушаването на интелектуалната собственост, противоречи на параграф 3 от член 19 на Международния пакт за граждански и политически права“.
По-нататък в документа „се призовават всички държави да гарантират постоянен достъп до Интернет, включително и по време на политически вълнения“.
Настоятелно се призовават държавите да отменят или съществено да изменят законите за защита на авторските права, защото това лишава потребителите от достъп до Интернет, а за сега държавите трябва да се въздържат от досега приетите закони относно тези забрани.
Документът бил обнародван в деня, когато било установено, че в отговор на размириците в Сирия, в страната две трети от интернет мрежата била изключена.