Преди 15 години, жителят на Сан Франциско, Тимъти Рей Браун преминали тестове за ХИВ. Така в 30-те години Браун става човек с ХИВ-позитивен статус. Скоро след това този млад мъж бил диагностициран с левкемия.

През 2007г на Браун в Берлин трансплантират стволови клетки в костния мозък. Година по-късно, при поредния анализ се установило, че в организмът на мъжа няма и следа от левкемия и ХИВ.

Лекарите смятат, че донорът на костния мозък присаден на Браун е имал имунитет срещу ХИВ. Това явление е доста рядко и се наблюдава само при 1% от бялата раса.

В близкото бъдеще е трудно да се мечтае всички случаи на ХИВ-СПИН да бъдат изцерени. Но този случай е богата почва за изследване.

Изследователят от Калифорнийският университет Пол Волдбердинг заявил, че присаждането на костен мозък, само по себе си, е голям риск. Просто при лечението на Браун някакъв елемент е очистил организма от вируси.

За тези, които искат да изглеждат добре, независимо от обстановката и наличието на електричество, е разработена електрическа самобръсначка, която не зависи от батерии или електрически източници на ток.
Производителят на това чудо машина е съвсем сигурен, че устройството е просто незаменимо за туристи и хора, чиято работа е свързана с постоянно пътуване. Вграденото в корпуса на самобръсначката динамо обезпечава енергия достатъчна, за да работи уредът.
Завъртането на ръчка, прикрепена към корпуса на самобръсначката, за няколко минути е достатъчно за да приведете лицето си в ред.
Ако ви мързи да въртите ръчката или нямате възможност за това, тогава за захранване на устройството може да послужи 12-волтовия контакт в колата. Самото устройство подсказва кога има нужда от зареждане.
Освен оригиналния начин на зареждане, електробръсначката е снабдена с последната дума на техниката: три плаващи глави, ергономичен дизайн на ръчката и автоматична самопочистваща се система.

Работникът Филип Гонзалес в един злополучен ден по време на работа получил травма, станал инвалид и изпаднал в депресия. Негов познат го посъветвал да си вземе куче за другар.
В приюта Джина първа приближила и през решетката лизнала ръката на Филип. Гонзалес не харесал страното рошаво куче, но приятелят му го помолил да я изведе от клетката и да се разходи малко с нея. След кратката разходка Филип безропотно попълнил всички необходими документи, за да я отведе у дома.
Така започнал веселият им живот. Джина още от първият ден в новия дом започнала да намира бездомни, безпомощни и болни котки.
Кучето откривало ранени котки, които не можели да се движат и ги влачело при стопанина си. Такива намирало и изваждало дори и от водосточните тръби. Веднъж с изранени лапи до кръв, извадило от кутия с натрошено стъкло изтощено котенце.
Така Филип трябвало да храни и да приютява при добри хора котките, които Джина спасявала. За 7 години кучето помогнало на повече от триста котки.

Американските ученици повече няма да пишат на ръка. Властите в щата Индиана са приели, че през новата учебна година децата няма да се учат на калиграфско писмо, а майсторски ще пишат чрез компютърната клавиатура.
Отказа от ръчното писане в училищата на щата Индиана ще предизвика разцепление в обществото. Има различни мнения по въпроса. Кое ще надделее?
Наредбата за смяна на ръчното писане с програми обучаващи бързо компютърно набиране е от април, а ще влезе в сила през есента.
До какво ще доведе това? Ще загубим ли нещо с такова обучение?
Интересно, а как ще се подписват, обучените чрез тази програма? Достатъчен ли ще бъде електронния подпис?
А ако спре тока, как ще се пише на компютъра? При изтощаване на батерийте и по-дълъг период без електричество, навярно ще породи стрес сред „непишещите“.

Мери Кингсли е била невероятна жена от Векторианаската епоха. Тя заменя скучния живот в Англия с увлекателно пътешествие в Западна Африка.
На една от малкото й фотографии можете да видите Мери, като слабичка, изпълнена с достойнство дама, с гордо вдигната глава и решителен поглед.
Нейният баща бил частен лекар и много пътешествал по света. Докато лекувал, той се запознавал с етнографията на местните. Бил добър познавач на природата.  От неговите разкази за пътешествията, Мери била във възторг и в нея се пробудил копнеж да пътува. Опитвайки се да бъде полезна на баща си, девойката се ровела в книги по история, географски открития, химия, зоология и медицина.
След смъртта на родителите си тя решава да се отправи към Африка, за да се запознае с живота и местните нрави на племената. От книгите тя е почерпила много знания за природата и обществото, а сега на практика искала да опознае света, отличаващ се от нейното обкръжение.
И накрая, тя отплувала далеч от дома си, с голям водоустойчив куфари пълни с одеяла, обувки, книги и множество други неща, който не се побирали в дамската й чантичка. През целият си път си задавала въпроса, защо товарните кораби плаващи покрай бреговете на Западна Африка, не продават билети за връщане и защо в разговорника, който и връчили, първата фраза била: “Помощ, потъвам“.
При изследванията си в Африка тя се представяла за търговец или че издирва изчезналия си съпруг. За сметка на тези малки хитрости, тя могла да обясни посещението си там, където неправилно биха изтълкували пребиваването на бяла жена.
По време на пътуванията си Мери Кингсли събрала колекция от неизвестни образци на насекоми и риби. Изследвала екваториалният район на река Огооуе. Проникнала в джунглата където се срещнала с канибали. Изкачила планината Камерун. Тя била една от първите, които изучила и описала изкуствата, занаятите и начина на живот на местните африкански племена, с който се срещнала.
Когато се завърнала в Англия Мери Кингсли четяла лекции и написала редица книги, в които се опитвала да запознае англичаните с живота на кореното население на Западна Африка. С надежда, че британската империя ще може да подобри живота на черния континент.