Преди около едно столетие археолозите започнали разкопки в Сарди. Те не откриват златния град на Крез, но намират нещо много по-интересно. През 1960г. те разкриват метода за пречистване на златото и храма на богинята, покровителствуваща този процес на пречистване. Нейните изображения върху малки късове разтопено злато са първите в света изсечени монети.

Когато археолозите започват проучването на Сарди, пресявайки изкопаната пръст откриват дребни частици злато в ситата си. Оказало се, че това е една от работилниците, където жълтата пръст и наносната кал от Пактол, били утаявани и пречиствани.

Тази наносна смес съдържаща злато и примеси на олово и сребро се поставяла в малка глинена пещ на брега до потока. Тя била покрита с тънък слой пепел, прах от изгорени кости, останали от някогашни погребения. Пещта била запълвана с въглища и наносната кал. После всичко се изгаряло. Огъня се раздухвал с помощта на ковашки мехове.

Първо се разтапяло оловото, след което се изпарявало или се почиствало като мръсна пяна от повърхността на течната сплав. Пещта се изгасвала и от дъното на огнището златарят вадел застинали топчици,  сплав от сребро и злато, с размера и формата на зърна от леща.

Подобна техника била практикувана дълги години в различни страни.

Както в миналото така и днес, повечето статуи в човешки ръст, се отливат цели. Най-прецизният метод и най-широко използвания от древните майстори е „метода на изчезващия восък“.

Той се състой в моделиране на фигурата първо от восък около твърда сърцевина. Калъп от гипс или глина обвива завършената фигура и после всичко се нагрява и втвърдява, така че моделираният восък изтича отвътре.

Втечненият бронз се налива в кухината между сърцевината на статуята и вътрешността на калъпа. При отливането на статуи по този метод в египетските леарни от времето на Родоския колос са се използвали железни пръти, за да заздравят статуите и да задържат на място сърцевината им.

Апелес е един от най-големите художници на античността. Той живеел в Ефес по времето на Александър.
Александър избира Апелес заедно със скулптура Лизип и бижутера Пироготел, майстор по щамповането на образи върху монети, да извайват негови портрети. Тримата оформят и доразвиват героичния образ на младия цар.
В картината си в храма на Артемида Апелес изобразява доста находчиво Александър в позата на Зевс върху трон.
Легендата твърди, че когато Апелес показал за първи път картината, Буцифал, конят на Александър, разпознавайки царя изцвилил приятелски, докато самият владетел озадачено разглеждал творбата.
– Царю – казал Апелес, – изглежда конят има по-добро усещане за изкуството от вас.
Вероятно самият Александър не е бил наясно точно как иска да бъде изобразяван.

Пустинята Атакама в най-добрите си дни не може да се похвали с голямо количество валежи, да не говорим за сухите периоди.
По даните на синоптиците в чилийския град Арика не бил отбелязан нито един валеж от октомври 1903 до януари 1918 година, почти 15 години.
При такъв климат някои райони в тези жестоки пустини напомнят на повърхността на Марс.
Те са опасни за човека и всяко живо същество.

Можем да предположим, че най-дъждовното място на Земата се намира във влажните тропически гори. И товя е вярно.
Колумбийската провинция Чоко на границата на Панама се смята  за най-влажното място на планетата.
Например, през 1974г. в град Тундененто падат валежи повече от три инча. Основно вали през нощта.Там навярно добре ще вирее ориз.
Съществува и още еди рекордьор. Това е планината Вай-але-але на хавайския Кауай архипелаг. В околностите на планината само 15 дена в годината не падат дъждове, т.е. 360 дни непрекъснато вали.
Помислете за това, когато избиранете пътуване предложено от туристическата агенция „Слънчев Хавай“.