Този хотел е построен с форма на пирамида. Намира се в края на голямата магистрала към Международното летище в Лас Вегас.

Тъмните му бляскави страни са покрити с 34 хиляди  кв. м. стъкло. От върха му е насочен най-мощния светлинен лъч в света, светещ с мощта на около 40 милиарда свещи. На тази светлина можеш да четеш вестник на десет мили от мястото. Светлиния лъч е наречен  Ре на името на египетски бог

Всяка година милиони хора пристъпват в хотела, за да надникнат в месинговото чудо. Това не е една възродена Античност, а само една подчертана съвременост.

Силният лъч излъчващ се от хотела, ще бъде изключен от електрическата мрежа, в момента, в който вкусовете се променят.

Така този хотел има изчислено време на живот. За съжаление подлежи на забвение.

Тази опера днес е модерно класическо чудо. Тя присъства във всеки списък на съвремените чудеса. Обичана е толкова, колкото и „Конкорд”.

Прекалено малка, за да побере на сцената си някое голямо оперно произведение, а в същото време е доста „стара” за творение на съвремената архитектура.

Един шегаджия казва, че Австралийската национална опера е принудена  да използва „сцената в Сидни, докато оркестърът ѝ е в Мелбърн”.

Историята на това модерно чудо, отнело три години за компютърна обработка, за да бъдат изчислени бетоните криви, които младия архитект Йорн Утсон е скицирал в своя бележник. Те се преплитат с древния разказ, в който се говори как богинята Артемида сама поставя огромните мраморни греди на архитрава в своя храм, както и с информацията, че титаний и смола свързват сградата на операта, която е намек за новаторски технологии.

Когато се изкачвате в операта, усещането е подобно на това при изкачването на пирамидите.

Когато гражданите на Ефес замислили построяването на мраморния храм на Диана или Артемида, разисквали дали мраморът да бъде доставен от Порос, Проконес, Хераклия или Тасос.

Пиксодар, местния овчар, закарал стадото си до едно място и го оставил да пасе там.  Два овена се сбили, но се разминали в сблъсъка си. Единият от тях ударил с рога си близка скала и откъртил светло парче от нея.

Пиксодар оставил стадото си в планината и хукнал с парчето скала към Ефес. Стигнал точно, когато споровете за мрамора били най-оспорвани. Гражданите много се зарадвали на откритието му и го почели като променили името му.

Вместо Пискодар, го нарекли Евангелий, което на гръцки означава „вестител на добри вести”.

Още по времето на Александър се е твърдяло, че три основни сили движат обществото. Така се поставя началото на съвременния свят.

Първата сила е свързана със започването на сечене на монети. Втората набляга на възприемането на съответна азбука за писане, а третата е съживявянето на международната търговия.

Макар, че Александър е катализатор на тяхното разпространение, той е европеец, а тези сили се зараждат на Изток.

Чрез нападения и частично колонизиране на древния свят, Александър става мост, по който продуктите на Изтока, от златното кюлче до будизма, стигат Средиземноморието.

Персийският принц Кир, наречен на своя прочут праотец и спартанският пълководец Лисандър се разхождали заедно из царската градина в Сардис.

Градината удивила пълководецът. Дърветата били засадени на равни интервали в идеално прави редици, разположени точно под прав ъгъл. Изненадан Лисандър казал:

– Кир, удивен съм от тази красота. Но повече съм впечатлен от онзи, който е премерил и подредил всяко дърво за теб.

Кир бил поласкан от похвалата и казал:

– Аз измерих и подредих всичко това, а също засадих и някои от растенията.

Лисандър погледнал към Кир. Видял красивите дрехи, с които бил облечен. Усетил парфюма,забелязал огърлиците и украшенията около глезените му и другите скъпоцености, които носил и казал:

– Какво искаш да кажеш, Кир? Наистина ли си засадил някои от тези дървета със собствените си ръце?

А Кир отговорил:

– Това изненадва ли те? Когато съм силен и здрав, никога не сядам на вечеря, без да съм се изпотил с военни упражненения или селскостопанска работа, като се старая да извърша благородна дейност.

Не е ли странно, че най-богатият владетел на земята работи като обикновен роб?