Един от най-известните шумерски царе е Гудва. Твърди се, че е бил владетел на земите от Нипур до Урук. Но не е независим, а само наместник на кутийските царе.

Гудва разгръща огромна строителна дейност и организира множество търговски експедиции. С кораби докарва различни стоки като кедрово дърво от Ливан, злато от Мала Азия и мед от Иран. По вода се пренасят строителни материали, нужни за изграждането на храма на Нинригсу.

Върху купата на цар Гудея, срещаме един от най-древните символи – кадуцеаят. Той представлява пръчка около, която са овити две змии в противоположна посока.  На практика това е жезълът на Хермес, познат със своите тайни, „херметически” знания. Същата форма има и българската сурвачка.

Бретонците във Франция, баските в Испания и старите ирландци са близки по отношение на езика. Към тях трябва да прибавим и българите.

Можем да направим множество паралели, които говорят за удивителното сходство. В Оверн, южната част на Франция, любимият танц на местните хора е Ла-Буре, който е идентичен по мелодия и стъпки с нашата ръченица. Невероятна е външната им прилика, манталитета, бита и обичаите с тези на българите. Овернците също използват гайда, която не само с формата си, но и с възпроизведените мелодии прилича на българската.

Ако сравним писмеността на баските, открита на плочата от Билбао, които са древен прединдоевропейски народ, с руните от Дунавска България, ще видим припокриване в 14 знака, което е 56%. Тяхното знаме е идентично с българското – бяло, зелено, червено. Не случайно легендата разказва за първият испански крал, носещ името Болгорос.

Един голям шоколад може да бъде не само шедьовър на кулинарното изкуство, но и средство за придвижване. Начина да плаваш на такъв сладкиш са демонстрирали френски сладкари, които устроили в град Кимпо уникална шоколадова регата.

Веднъж на 56 годишният Жорж Ларникол, френски майстор на сладкарски изделия му дошла идеята да поплува по реката с шоколадова лодка. Възможността да създаде такова сладко чудо му дали непродадените запаси, които били около 1 200 килограма.

За разлика от трите мъдреци, които се отправили по море в една купа,  Ларникол успял да акостира на пристанището в Конкарно.

Но това не била единственaта шоколадова лодка. Майсторът създал още седем такива, напълно достатъчни за една фрегата. Тя стартирала от френския град Кимпо и привлякла вниманието на хиляди хора. Какво ли не изобретяват хората, но шоколадовата регата е най-вкусната от всички възможни предложени и небивали състезания.

Всяка „шоколадка” била направена от 450 килограма непродаден шоколад. Сладките съдове плавали с кафяви платна, на които било отбелязано логото на Жорж Ларникол.

Трябва да признаем, че не всяка от седемте лодки е стигнала финала. Три от тях са потънали. Когато потомците ни решат да си припомнят старите времена и да почистят коритото на река Оде, ще могат да се „насладят” на славата си.

Зрителите предполагат, че тази акция е предприета с цел да се рекламира известното сладкарско изкуство на Ларникол, но нима това е лошо?

Следващото плаване на шоколадова регата е запланувано в края на юни 2012 година и ще се проведе в Брест.

Какво ще направите ако забележите петно от вино върху дрехите си или покривката на масата?

Американката Амелия Харнас, в такива случаи , не бърза към кухнята за сол, защото за нея разлятата напитка е призив не за чистене, а за творчество.

Майсторката Амелия Харнас от Портланд създава оригинални картини от разлятото вино върху памучната тъкан.

По цвят винените петна наподобяват цвета на човешката кожа. Така че, ако добре се комбинират от тези отенъци може да се добие поразително сходство с човешко лице.

„Винената“ художничка има още много да се учи в тази насока, но нейните идеи превръщат безформените петна в човешки лица, а това като минимум за сега е доста интересно.