Учени са се научили да превръщат дишането на човека в електричество.

Двама инженери от Университета на Уисконсин-Медисън са създали специална плака, която преобразува въздушния поток излизащ от ноздрите на човека със скорост до два метра в секунда в електрическа енергия.

Технологията се основава на пиезоелектричен ефект, при който производството на електрическа енергия се получава от механичните вибрации на специален материал. В случая се използва плака с дебелина няколко микрона, направена от поливинилипденфторид.

Ако материала е достатъчен тънък, дори и от малко колебание може да се използва електрическа енергия. Получената енергия ще бъде достатъчна да захранва датчици, които следят кръвната захар, пейсмейкъри и други сензори.

Хърватският инженер Ивица Шарич е разработил обувки с вграден генератор. Той отоплява обувките за сметката на движението на човека.

Обувките генерират достатъчно енергия за портативен нагревател „пришит“ на специално място.

Външният вид на този комплект изобщо не се отличава от обикновен чифт обувки.

Според изобретателят енергията от обувките е напълно достатъчна да подържа лаптоп.

Разработката вече е привлякла вниманието на американските въоръжени сили и въпреки, че преговорите все още продължават, ще се достигне до масово производство на този род обувки.

В последните години от живота си Ърнест Хемингуей бил много депресиран и раздразнителен. Той уверявал роднините и приятелите си, че го следят агенти на ФБР.
Няколко пъти писателят е лекуван в психиатрична клиника. Веднъж той споделил с приятелите си, че и тук го следят като подслушват разговорите му.
Под въздействие на електрошок, той загубил способността си да пише и да формулира мислите си както по-рано. И накрая, на 2 Юли 1961 Хемингуей се самоубива с пистолет в дома си.
Едва по-късно се разбрало, че  от ФБР е искано информация за работата на Хемингуей, тъй като тя изглеждала доста подозрителна, поради активността му към работите в Куба. От там започнали наблюденията и подслушванията на писателя, които продължили и в психиатричната болница.

В Северна Америка индианците, които живеели по тихоокеанското крайбрежие имали специален празник. Той се устройвал от вожда на племето, който поканвал за гости роднините си и хора от други племена.
По време на празника освен музика и танци се практикувало даряване на гостите с част от имуществото на домакините.
Именно така се определяло мястото на всяко семейство, не според това колко е натрупало, а колко е подарило на другите. Тези, които повече давали били по-уважавани.
Празникът бил забранен от властите в края на 19 век като разточителен и непродуктивен обичай, противоречащ на цивилизования свят.

Този ден се отбелязва ежегодно на 16 октомври от 1979 година. Празникът дава повод да се замислим над това, какво е направено за да се избави човечеството от глада.
Тази дата е избрана за празника, тъй като на този ден през 1945г. е основана Организацията по прехраната и земеделието към ООН.
За първи път официално е обявено, че една от най-важните задачи е изкореняването на глада по света и създаването на условия за устойчиво земеделие, което би могло да изхрани населението в световен мащаб.
Установено е, че гладът и недохранването подкопава генетичния фонд на цели континенти. Децата в „третия свят“ се раждат и растат болнави и са умствено изостанали.
На този ден се провеждат различни благотворителни мероприятия, които са важни за облекчаване на тежкото положение на страните от „третия свят“.
Освен това хората се запознаят с тежкото положение по изхранването в някои страни. На този ден, различни организации доставят помощи за районите, засегнати от природни бедствия и катаклизми.
Основен девиз през 2000г е бил: „Хилядолетие свободно от глад“, а през 2009г „Постигане на безопасна храна по време на криза“.