Лекари са направили необикновенна операция. Те оперирали момче със осем крайници.
Следва да се отбележи, че седемгодишният Дипак Пасвана от щата Бихар бил приет за превъплащение на дявола и реинкарнация на Вишну.
Както се изяснило, детето имало рядка вродена аномалия. От корема му израснали допълнително чифт крака и ръце.
Съгласно заключенията на лекарите крайниците принадлежат на близнак паразит.
За отстраняване на допълнителните крака и ръце, на хирурзите са били нужни четири часа. Момчето е преминало рехабилитацията и се чувствало добре.
Такава операция се прави за 80 хиляди долара, но лекарите са решили да я направят безплатно.
Това е много рядко вродено отклонение. Много деца с близнаци паразити не оживяват.
Операцията е минала успешно и детето свободно може да се движи. Сега то няма вече да изостава от физическото развитие на връстниците си.

Гущерите гекони нямат клепачи, така че те са принудени периодически да овлажняват специална прозрачна мембрана върху очите с върха на езика си.
Други вид гекони, които живеят в пустините на Намибия, използват тази особеност и за обратния процес.
Всяка сутрин върху дюните се спуска мъгла, която се кондензира в очите на гущера. След това той я облизва, за да утоли жаждата си.

Според изследвания на GlobeScan, най-оптимистични са хората живеещи в най-бедните страни. И обратно, колкото е по-високо нивото на благосъстояние в дадена страна, толкова хората по-малко вярват в едно по- светло бъдеще.
Били проучени 25 хиляди души от 25 страни. Заключението било, че най-писимистичните хора живеят в Франция, Япония и Великобритания. В тези страни само 10 % от хората очакват настъпване на по-добри времена. В САЩ делът на оптимистите е 16 %.
Повече от половината население на Китай 51 % и на една от най-бедните страни в света Нигерия, повече от 70 % от жителите ѝ са оптимисти относно бъдещето.
Вярно е, че с пари не може да се купи щастие.
Но защо по-бедните са оптимисти?
Многото пари развалят хората, това всеки го знае. Когато човек има доста пари, започва да се изнервя от товa, че може да ги загуби или могат да му ги откраднат. А когато няма пари, животът изглежда по-лесен. Е, не когато имаш да плащаш големи сметки.
За да си щастлив не ти е нужно много, а достатъчно.

Смятате ли, че съвременните спортисти като Тайгър Уудс печелят твърде много? Сравнени с древният колесничар Гай Диоклес можем да се кажем, че взимат смешни пари. Освен това днес се плащат големи данъци, а древноримските спортисти не са плащали такива.
Гай Диоклес, който е роден през 104 г. в Лузитания, днешна Португалия, от 18 годишна възраст участва в състезание с колесници. Това било много опасно съревнование. Колесниците често се преобръщали и живота на колесничаря бил много кратък, независимо от надянатата броня. Диоклес бил щастливец. Той доживял до 42 години. Спечелил 1462 надбягвания от 4257.
По време на своята кариера той заработил 36 милиона сестерции, които днес се равняват на 15 милиона долара. С такава сума спортистът можел да нахрани с хляб целия Рим и да издържа една пета от римската армия. Тази заплата била 5 пъти по-голяма от тази на най-богатия римски управител по това време.
Интересното е, че Диоклес не бил най-добрият от колесничарите. Помпей Мусклос спечелил 3599 надбягвания и заработил 2,5 пъти повече, за по-малко време.
Ето и нещо интересно. Както във „Формула 1“ така и в римските надбягвания имало цяла група от хора, които се грижели за съзтезателят и „машината“ му. Тя насърчавала колесничаря. Имало човек, които се движел на кон успоредно със състезателя и следял за състоянието му. Друг от групата на всеки кръг заливал коня със студена вода, а трети смазвал осите на колесницата.
Византия възтановила традицията за тези гонки и те се провеждали до 1204 г.

От подземните потоци се родили две красиви езерца. Те радостно запълнили две красиви земни раковини. Водата в тях  нараствала и всяко от тях трябвало да реши какво ще прави по-нататък. Докато се чудели, чули глас:
– Има два пътя, да станеш дълбок, но малък, превръщайки се в изворче, прозрачно като огледало или да се превърнеш в голямо и просторно водно пространство, разливащо се по повърхността на земята.
– Ще стана просторно и голямо, – решило едното езерце – та птиците в полета си от високо да ме виждат.
– Аз искам  да съхраня чистотата на водата си, така че да утолявам жаждата на всеки, – казало другото.
– Кой ще иска твоята вода, – усмихнало се първото езерце – ако трудно те намира из гъсталаците. Всички ще дойдат при мен, защото ще ме виждат отдалече.
Минали години. Първото езеро обхванало големи участъци от повърхността на земята. Никакви усилия не били необходими, за да го открият. Другото се вмъкнало в една пукнатина на земята и се промъкнало през кристалите на скалите. То станало мъничко, почти неразличимо в сянката на гъстата зеленина.
Дошло времето на голямото слънцестоене. От голямото езеро започнала да се носи неприятна миризма.То се покрило със зелен жабуняк. А малкото езерце, което едва се забелязвало, приело топлите слънчеви лъчи и станало още по-прозрачно и чисто. То заискряло с блясък и неподправеност. Колкото и малко да било, намирали го. Утолявало жаждата на хората и ги насищало със свежата си влага.
Под въздействие на слънцето процесите се ускоряват. Загниването става още по-бързо, а очистването излъсква до съвършенство.
Така става и с човека. Ако на него му стига само един повърхностен поглед върху нещата и не прониква дълбоко в същността им, той си остава сляп за истината.