Тя трябва бъде удобна, стилна, практична, функционална и компактна. Всеки обича универсалните неща, които се пригаждат при всеки случай в живота. Хубаво е където и да се намираш да разполагаш с всичко необходимо, все едно си у дома. Такива мисли са вълнували Алексей Коровин, предприемач и мотопътешественик.

Така у него се зародила идеята за универсалната чанта. Универсалността ѝ се състои в това, че тя може да се трансформира. Ако ти е нужна чанта за документи, различни малки предмети от рода на мобилен телефон, ключове, бланки и химикалки, може да я превърнеш във малка чанта. И обратно, когато ви е нужна чанта за по-габаритни предмети, от универсалния пакет ще получите раница с множество джобове, чийто обем е увеличен два пъти.

Хубавото е, че  каквато и форма да заеме, чантата може да поеме множество нужни предмети. За всеки от тях има отделен джоб и конкретно място.

Универсалната чанта може да се носи по десет различни начина. Няма значение, как и на къде се придвижвате, дали вървите пеша, карате велосипед, мотоциклет или кола, тя е пригодена за всеки един от тези случаи.

Чантата е представена в два цвята сива и бежова. Направена е от памук с приятна текстура. Подплатата е изработена от водоустойчив найлон, а аксесоарите от лека и издръжлива пластмаса.

Чантите са пуснати в ограничени количества и всяка има свой собствен номер. Бих подчертала такива неща, които могат да бъдат много полезни в градска среда и в движение, като дъждобран, който предпазва чантата от лошото време и пластмасов етикет за багажа, на който може да се приложи специален стикер с данните за контакт със собственика и страните, които е посетил.

Необикновенна мебел, напомняща на лента-транспортьор, са проектирали дизайнери от Париж. Изобретениети цели да замести няколко мебели като пейка, легло и килим.

Авторите в своя проект съчетават творчески хумор, естетика и простота. Три важните компоненти, които позволяват на модерните мебели да бъдат оригинални и запомнящи се, а не скучна и безинтересни. Младите хора рядко могат да придобият апартамент или стая с достатъчно необходими мебели, а това означава, че някои предмети ще трябва да бъдат многофункционални.

Така, по искане на собственика, този модел може да служи за килим, постелка за романтична вечеря на свещи край камината, шезлонги за релаксация в дома, домашен „фотьойл“ за тези, които не искали да работят на маса или временно място за спане за гостите. А навит върху валяк се превръща в достатъчно удобна пейка.

Идеята за създаване на такъв род мебели е възникнала спонтанно, но за кратък период се е превърнала във функционален проект.

Тя символизира динамиката на промените в околната среда и развитието на архитектурата.

Десет японски черешови дървета, засадени в кръг с диаметър 8 метра, станаха основен градивен елемент за формиране на двустепенна структура, която се осъществява чрез огъване и усукване на растенията.

Тези дървета били засадени в двора на политехническия университет на Милано. Чрез обрязването и извиването на клоните и стволовете на сакурата, градинарите ще формират и контролират растежа на дърветата с течение на времето.

За да окажат помощ при дадения растеж и оформянето на замисъла, в центъра е установена временно дървена конструкция с въжета и укрепителни елементи.

Проектът включва инсталиране на живи стълби и парапети, образувани от клоните на растенията, гарантиращи безопасен достъп до второто ниво. Под сянката на дърветата може да се почива на тревата, а изкачвайки се на върха, човек може да се наслади на околния пейзаж. Стълбите и парапетите ще спомогнат за прибиране на реколтата от дърветата.

За да се създаде красив и комфортен релеф на местността, авторите на проекта са разработили план за изкуственото изменение на повърхността на земята наоколо.

Крайния резултат от развитието на живите структури ще се види едва след 80 години. Но сега можем да се наслаждаваме само на първия етап от развитието му.

Това бе голямо постижение на отдела и директорът с интерес очакваше да види реализирането му.   Пред него стоеше млад учен, висок, слаб със скулесто лице и умни очи. Сомов реши шеговито да поднесе резултатите от своя труд. Той винаги е обичал такъв род дървета.

– Хайде да видим колко бързо ще израсте тази красавица, – загадъчно се усмихна младия човек.

Директорът стана и с леко съмнение в гласа каза:

– Разбира се в навечерието на Новата година това е много подходящо, но колко време е необходимо, за да порасне такова дръвче?

Сомов поривисто се отправи към лабораторната маса. Извади с пинсета от полупрозрачно бурканче малко семенце и каза уверено:

– Не повече от  двадесет-двадесет и пет минути.

– Прекрасно… – недоверчиво промърмори директорът.

Младият учен, без да се обърне, започна да обяснява:

– Биотоковете се предават по индукция. Записът се възпроизвежда и сигнала постъпва в електродите. Хранителният разтвор дава всичко необходимо за растежа на дръвчето…..

Шумът на моторите отслабна, настъпи тишина. Лампичките угаснаха и приборите заработиха. Изведнъж директорът се вцепени. Пред погледът му започна да изправя ръст малка елхичка. Последва възторжен възглас:

– Невероятно!..Великолепно!… Това е цяло чудо!

Сомов смутено се усмихна.

– Каква карасива елхичка, – повтори няколко пъти като в унес директорът. – Просто нямам думи!

– А на мен ми е жал за нея, – едва доловимо прошепна женски глас.

На вратата стоеше Сара младши научен сатрудник, работеща към същата лаборатория. Тя бе привлекателна и стройна млада жена. Директорът сви рамене в недоумение:

– Защо?

Сара дойде и нежно докосна с върха на пръстите си крехкото създание:

– Те не е видяла как тъжно се губи залеза, как се усмихва утрото. Нейните клонки не са поели от медения мирис на юни. Тя не е опитвала наелектризирания буреносен въздух. Не е слушала песента на птиците, почиващи си върху нея. А къде са приятелките ѝ? Къде е родната зелена гора? Тя никога няма да усети необятната тайга…..

На расниците на Сара блеснаха сълзи. Мъжете навели глави, мълчаха. В лабораторията стана тихо.

А елхичката се радваше на яркия лъч на лазера, на обогатения въздух с въглероден двуокис. Радваше се на биотоковете и на хората…

Това, за което говореше Сара, за нея беше напълно непознато.