Група учени са създали висококачествено биогориво от утайката, която остава след направата на кафето.
Биодизелът, направен на базата на утайка, имат по-дълъг срок на съхранение от другите видове, защото в кафето има голямо количество антиокислители.
Друго предимство е, че на този етап от отработеното гориво могат да се направят брикети за печки и камини и така се получава безотпадна технология.
Пресметнато е, че само Starbucks изхвърля от заведенията си в Съединените щати 96 000 тона утайка от кафе, от която могат да се получат 40 000 литра биогориво и 80 това брикети.
При цена от 3 цента за литър гориво и 225 долара за тон, с брикети може да се реализира печалба от 8 милиона.
От отдела за изследване на химическите материали към университета на Невада предполагат, че биодизелът от утайка на кафе ще отговаря на всички изисквания за подобен вид горива.

Асклепий е син на Аполон и Коронида. Баща му разбира за изневерите на жена си и я убива докато е бременна, като спасява Асклепий. Завежда го в планината Пелион и го оставя при кентавъра Хирон. Там Асклепий расте и научава всички тайни на медицината. Запознава се с билките и става отличен хирург. Започнал да лекува хората по цялата земя.
Според някои бил дарен от Атина с кръвта на медузата Горгона и с нейна помощ успявал да възкресява хора. Освен това бил ненадминат майстор в любовните отвари.
Скоро Хадес, властелинът на подземното царство, се оплакъл на брат си Зевс за това, че Асклепий го оставял без работа. Поради лечението на Асклепий имало много малко умиращи. Зевс се разгневил и убил Асклепий с мълния. Според някои гневът на Зевс бил причинен от факта, че лечителят искал пари за лечението и го наказал заради алчността му.
Аполон бил покрусен от мъка, но не можел да направи нищо на Зевс и Хадес. Воден от ярост и мъка убил гигантите в ковачницата на Хефест, които изработили мълниите, с които Зевс убил Асклепий.
Положението на Аполон станало още по-тежко, след като Зевс разбрал за убитите гиганти. Привикал го при себе си и го наказал.  Отнел му красотата, лъка, стрелите и вълшебната лира. Изпратил го променен до неузнаваемост на Земята, да служи една година като слуга на смъртен, без да има право да разкрие божествения си произход.
Преди да бъде убит от мълниите на Зевс, Асклепий имал жена – Епиона, и пет дъщери от нея – богините Хигия, Панацея, Ясо, Аглая и Акесо, както и трима сина – Подалирий, Телесфор и Махаон. Дъщерите му наследили част от способностите му и станали прочути лечителки. Символ на Асклепий бил жезъл, с обвити около него една или две змии. Хората го приели за бог на медицината и му построили множество храмове.

Преди много години на Рила живеели мъж и жена великани. Те се обичали много и боготворили красотата на своя дом. Украсявали го с дребни тревички и цветя, почиствали до блясък заострените скали и се радвали на живота си. Домът им бил толкова привлекателен, слънчев и уютен, че очаровал всяко живо същество, а на любовта им се радвали всички.

Един ден зли сили преминали оттам. Ядосали се, че съществува такова красиво място, завидели и решили да унищожат всичко. Започнали да изпращат черни облаци и опустошителни ветрове. Земетресения  тресели земята.

Мъжът великан бил готов на всичко, за да опази земята си и своята съпруга. Защитавал яростно всяка тревичка, поточе и цветенце. Бранел своята любима и отбивал атаките на злите сили, но за жалост тяхната злоба и жестокост нараствали още повече.

В една тежка битка великан паднал убит. Доволни от постигнатото, злите стихии си тръгнали, оставяйки след себе си много руини и съсипана от скръб жена. Мъката на младата вдовица била толкова голяма, че сълзите й бликали непрестанно и се стичали по хребетите право в долчинките. Течели и се събирали в тях…

Образували се бистри езера, чистотата, на които поразявала всеки. Към мъката на младата жена били съпричастни всички живи твари, слънцето и земята. Затова до ден днешен там слънцето грее ярко, а планината не спира да плаче.

Не се знае къде е скърбящата жена, но казват, че броди тъжна по тези места, неспособна да се радва на нищо. Тя често закрива слънцето с гъсти мъгли. Покрива тялото на обичния си съпруг с бяло покривало. То е там и може да се види от много места в планината. Кръстили са го „спящият великан“, защото са вярвали, че един ден той ще се събуди отново.

Ако погледнем от много високо вероятно ще видим жената, полегнала на една страна с отворени очи, едното от които е езерото „Окото“.

Три феи били поканени при раждането на принца. Едната му дала дар да намери любовта си, втората достатъчно пари, така че той да може да прави каквото си иска. Третата му дала красота.

Но както се случва във всички приказки появила се четвърта, която не била поканена. Тя била ядосана, защото я били пренебрегнали. Затова казала:

– Тъй като момчето има всичко, аз ще ми дам още малко. Ти ще бъдеш талантлив във всичко, което не правиш.

Принцът израснал богат, красив и любвеобилен. Той бил художник, скулптор, музикант, математик…., но никога не бил в състояние да довърши работата си, защото бързо се разсейвал и преминавал на друго нещо.

Всички пътища водят към едно и също място. Но пътя избира всеки сам за себе си и върви по него до края. Не се опитвайте да вървите по всички пътища едновременно.

Имало едно време едно семейство. Всяка сутрин жената изпичала по един хляб. Тя отрязвала горната част и я давал на мъжа си, а за себе си оставала долната половина. Така те живели 30 години.

Един ден тя си помислила: “ Докога ще давам всичко от себе си. Отгледах синове. Бях добра домакиня. Винаги вършех това, което искат другите. Колко много ми се е искало да опитам горната част от хляба, а аз я давах на мъжа си“. В този момент тя решила да направи така, както на нея ѝ се искало.

Ръката ѝ треперела, когато подавала долната част на хляб на съпруга си. Тогава съпруга ѝ казал: „Благодаря ти. Искало ми се е поне веднъж да опиташ тази препечена част от хляба, но винаги отстъпвах, защото мислех, че така ти харесва.“.