Учени от Парижкия университет са публикували шокиращо изявление. Според тях цигулките на великите майстори от „златния кремонски век“ Страдивари, Гуарнери и Амати, не са толкова добри, колкото е прието да се мисли за тях. До този извод са достигнали чрез експеримент, при който са се оценявали качествата на различни цигулки на „сляпо“.

Били извикани дванадесет опитни цигулари. Предложили им да оценят звучението на различни цигулки. Сред тях имало няколко модерни инструменти с високо качество, както и някои от шедьоврите на Страдивари и Гуарнери.

При „двойното  сляпо“ прослушване било характерно, че експериментаторите и експертите не са знаели коя точно цигулка е изпълнявала откъса от дадено музикално произведение, т.е. те не виждали самите цигулки.

В резултат на това най-висока оценка е получила съвременна цигулка, а най-ниската цигулка на Страдивари. Повечето от експертите не можели да определят възрастта на слушаните инструменти.

Според експериментаторите, завишената музикална ценност на знаменитите старинни цигулки се обяснява с неосъзнато преклонение пред историческата и парична стойност на тези инструменти.

Както всички противоречащи на „здравия смисъл“ заявления, този извод бил възприет от научния свят противоречиво. Имало такива, които са аплодирали експериментите, но на тях са се противопоставили редица скептици.

Джозеф Навигари е станал известен през последните години с това, че е открил секрета за направата на цигулките на Страдивари. Той изследвал около сто негови цигулки. Навигари твърди, че качеството им варира от ненадминати до много лоши, но това зависи и от качеството на реставрация на цигулките. Той предполага, че сравнението между съвременните и старинните цигулки не е станало с най-добрите цигулки на тези майстори.

Легендарната репутация на майсторите Страдивари и Гуарнери е валидна само за двадесет процента от цигулките направени от тях. Следователно изводите подлежат на съмнение.

Прототипът е способен да разлага и поглъща попадналите на повърхността вещества. Според изобретателите, новият материал е полезен при създаване на самопочистващи се плотове, дори и цял списък от необичайни изделия.

Учени от швейцарския технологичен институт в Цюрих са разработили тънка полимерна филмова лента, съдържащ благородна плесен. Материала е подреден по такъв начин, че плесента не може да се разпространи извън лента. Но тя може да премахне редица органични замърсители на повърхността, както и остатъците от храна на масата или петна от разлят сок.

За материал изследователите са използвали гъбата Penicillium roqueforti. Тя се прилага в хранително-вкусовата промишленост, по-специално, по време на зреене на сиренето рокфор.

Тези гъбички експериментаторите са нанесли на тънка филмова лента, а отгоре са я покрили с друг полимер, в който са разпределени множество наноразмерни пори. Последните са твърде малки, за да могат гъбичките да излязат на повърхността, но са достатъчно големи за да поемат вода, органични съединения и въздух.

Реакцията на биоматериала е тествана за захарен сироп. След две седмици на лентата не е останало нищо от сиропа.

Интересното е, че след като захарта е свършила, растежа и размножението на гъбичките се е заменило със хибернация. След прибавяне на нова порция те отново са се събудили.

Неактивна плесента може да се намира между двата слоя от полимери много дълго време. Всичко, което е нужно за да не умре е да се подържа малко влага в атмосферния въздух.

Такива многослойни ленти могат да послужат за множество биологично активни материали. Например, от тях могат да се създадат покрития за медицински инструменти, опаковка на хранителни продукти, да се използват при оформянето на интериора на дадено здание….

Съоражението е получило названието Балуарте. Той съединява щатите Синалоа и Дуранго в планината Сиера Мадре Оксидентал.

Конструкцията се издига над каньон с дълбочина 403 м, което  е нов световен рекорд.

Мостът има четири пътни ленти. Според властите, изграждането му ще намали времето за пътуване между двата щата с 6 часа.

Изграждането на моста е отнело почти 4 години. В него са вложени 160 милиона долара.

На токийския рибен пазар Цукидзи  е проведе първия търг, на който бил представен поредния рекорд. За риба тон тежаща 269 кг купувач е платил 736 хиляди долара.

Притежател на този ценен товар е станал собственик на вериги от токийски ресторанти за суши.

Той е изразил надежда, че покупката до известна степен би могла да помогне да се възобнови покупателния бум в Япония, преживял през миналата година тежко стихийно бедствие.

В Япония този вид е известен като „черна риба тон“, а познавачите на суши за по-кратко са го нарекли „черния диамант“.